Сандра Петрова: Дразня се, че културата все остава назад!

Неведнъж сме виждали Сандра Петрова на малкия екран в предавания като "Аламинут" или пък в детското "Бърколино". Тя отдавна знае как да увлече детската аудитория. Играе на сцената на Националния музикален театър "Стефан Македонски" в спектаклите "Аладин", "Лелята на Чарли" и "Бал в Савой" . Иначе младата актриса е завършила актьорство за Куклен театър и гласът й озвучава не един герой от детски филм. Доста скорострелно Сандра се е съгласила да участва в "Приказка за тромпет" на Фортисимо Фамилия, тъй като е убедена, че първите 7 години са много важни за израстването на всеки човек. Убедена е, че именно в театрите децата получават истинското си възпитание, вместо да гледат някое филмче на таблета.

Тромпетът ли избра теб или ти тромпета? Как стана част от „Приказки за тромпет”?

Ха – ха... Не знам дали тромпетът на Пепи /Петър Македонски/ се е научил да говори, за да ме избере точно мен, но истината е, че май тромпетистът ме избра. Няколко пъти ми е споделял, че той е поискал аз да съм актрисата в неговия концерт, за което страшно много му благодаря. За мен беше голямо удоволствие да работя със забавен професионалист като него. На мен още от началото на участията ми във Фортисимо Фамилия ми върви на медните духови инструменти. Започнах с тромбон и туба и след това тромпета ме избра. Станах част от "Приказки за тромпет" по покана на директорката на програмата – Светлина Терзиева. След един от големите концерти на Фортисимо Фамилия тя просто ми сподели, че иска да ме включи и аз приех идеята с отворени обятия.

Свириш ли на някакъв инструмент?

Както можеха да видят зрителите на "Приказки за тромпет" свиря на тромпет. Това е в кръга на шегата, разбира се – мога да възпроизведа само няколко тона. Иначе не свиря на нищо. Мога малко на китара и пиано, но само колкото да си акомпанирам за няколко песни.

Животът ти, като че ли е свързан с музиката. Вокалистка си на група Pimp Switch Sequence. Музикант къща храни ли?

Често ми задават този въпрос... Моят баща е певец в Националната Опера и Балет и, да ви кажа, успял е да ни изхрани. А аз като дете съм била много лакома. Според мен няма значение какво работиш и колко изкарваш от това, докато то те прави щастлив. Това е по-важното... Предпочитам да обичам работата си и да посещавам българското черноморие, отколкото да съм нещастна цяла година, за да мога да си позволя да отида на Карибите или Маями. Парите не са всичко.

Макар да си куклена актриса, играеш в музикалния театър. Как стана това, разкажи повече?

Музикалният театър беше първото място, което ме прие след като завърших НАТФИЗ. Имаше конкурс за оперетата "Лелята на Чарли" с режисьор Иван Панев и аз се явих. Бях много притеснена, но той ме избра и оттогава работя и там. Имам вече няколко представления – "Лелята на Чарли", "Бал в Савой", "Аладин", "Магьосникът от Оз". Мюзикълът е любимото ми театрално изкуство. Да можеш да играеш, танцуваш и пееш е страхотно. А да можеш да предадеш всичките си чувства чрез това изкуство на публиката е още по-страхотно.

Защо избра да си куклена актриса, а не драматична?

Сега трябва много да внимавам, за да не обидя колегите, завършили драма. Първо, винаги съм си мислила, че съм прекалено ниска за драматична актриса, а и ми е малко трудно да съм сериозна или сексапилна. Затова и се насочих към куклите. Там е по-друго, трябва да си целенасочен, сигурен и много работлив. За да изиграеш нещо с неживата материя в ръцете си, трябва първо да го почувстваш ти самия. За да изразиш нещо с куклата и нейните ограничени възможности трябва да имаш много въображение и да мислиш различно. Това ме привлече в куклите. Пък и нека не се лъжем – голяма част от най-добрите актьори в момента са завършили кукли – искам да съм като тях.

С малките зрители си и пред малкия екран. Как се завладява детската публика?

Децата са най-искрената публика. Тях не можеш лесно да ги излъжеш и да ги убедиш в нещо, ако ти не си сигурен. При тях или те харесват и са тихи и внимателни или не те харесват и са шумни. Пред тях лесно разбираш дали си добър или не. Бих казала, че ги завлядавам с искреността си. Не ги лъжа и се опитвам да ги слушам, за да им дам това, от което имат нужда.

Защо културата все я слагат на последно място в България? Имаш ли наблюдения как е това в други страни от Европа?

Никога не съм обичала въпросите на политически теми. Дразня се, че културата все остава назад. България губи много от това. Даже често се шегуват с куклениците, че понеже няма финансиране на спектаклите всеки път те показват как могат да направят от нищо – нещо. И как когато няма пари идва истинското въображение. Обаче според мен не трябва да е така. Гледала съм доста неща из Европа и там все са ми доказвали, че финансите помагат, за да може да се направи един истински спектакъл. Там е друго

Каква беше като дете и променила ли си се много?

Като дете бях много игрива. По цял ден стоях навън и тичах из квартала. Катерех се по дърветата и често падах от тях. Затова и сега имам белези по коленете. Имам късмета да живеем в спокоен квартал, където родителите ми без проблеми ни оставяха навън. Беше чудесно – и зиме и лете.

Правила ли си пакости като малка ?

Много. Веднъж влязохме в един двор и обрахме цветята от градината. Идеята ни беше благородна – да ги подарим на майките си, но собственикът на двора не мислеше така. Подгони ни и обиколихме целия квартал, докато баба ми не ни хвана – съвсем случайно. Доста ми се скара тогава.

Един друг път изгорих цялата метла в камината ни. Никой нямаше да ми се скара, ако не бях направила грешката да излъжа, че брат ми го е направил. Ех... защо ми е дошла такава глупост на главата – много ми се караха тогава, но пък се научих, че лъжата е лошо нещо.

Какво си пожелаваш в близко и далечно бъдеще?

Най много искам да съм здрава и обичана. Напоследък осъзнах, че ако имам тези две неща, мога да постигна всичко... а ако ги нямам, е трудно да вървя напред. В близкото бъдеще искам да имам много срещи с публиката си и да продължавам да вървя по пътя си нагоре.

Стадион Уембли или поне Арена Армеец доста ме привличат, но май мечтите ми за концерти там ще трябва да ги оставя за малко по-далечното бъдеще. Искам да съм щастлива.

* Финалният концерт на Фортисимо Фамилия е "Приказка за Цигулка". На сцената на Голяма зала "България" ще излезе неповторимият цигулар Светлин Русев. Ще му помагат актьорите Юлиан Вергов и Ана Пападополу. Събитието е на 16 май от 11.30 часа и на 17 май от 16.00 часа.