Ако в театъра угаждаме на публиката, някой ден ще трябва да си изкарваме хляба, ходейки по "Царя" с краката
нагоре, каза пред БТА актрисата Мария Каварджикова.
Същевременно тя смята, че публиката е барометърът, независмо от наградите. Повод за разговора е номинацията й за "Аскеер" за поддържаща роля за "Солунските съзаклятници" от Георги Данаилов на Стоян Радев в Народния театър "Иван Вазов".
Би трябвало наградите да са признание за отлично свършена работа. Но в нашата професия барометърът е публиката. С наградата можеш и да се разминеш, но с оценката на публиката - никога, отбеляза актрисата.
Тя направила професионалния си избор в гимназията. Приели я веднага в НАТФИЗ - вероятно защото "така е трябвало да стане".
Ако проф. Надежда Сейкова ме беше скъсала, сигурно сега нямаше да давам интервюта, защото не са ми фиксидея сцената и популярността, каза Мария Каварджикова.
Актрисата не мечтае за определена роля. Започва да я харесва, когато усеща, че представлението се
получава. Смята, че с работата си кара хората да мислят, а когато го правят, те могат да отсяват доброто от злото.
За Каварджикова няма"малки" роли. "Когато са написани добре, и малките роли изглеждат значими, ярки, както е в
конкретния случай."