Може да я познаем като Красавицата в "Красавицата и звяра", а него като Ангел в "Щастливият принц".
Жени Василева и Боян Стоянов са лица, познати от афиша на Варненския държавен куклен театър, но още преди това любовта им към сцената се пренася и в живота.
Въпреки крехката си фигура, тя играе хърватката Лейтенант Докич от НАТО в американски научно-фантастичен ешкън "Scorpios gigantus". "Беше много яко - тъкмо завършвахме НАТФИЗ, когато ме взеха да участвам във филма - спомня си Жени - Снимах две седмици, защото ролята беше голяма и тренирах за мускули, тъй като в една сцена трябваше да се бия на канадска борба".
На родна почва, я помним от филма Love.net, като журналист - колега на героя на Захари Бахаров. Показа, че добре се справя в комични ситуации с "Шаш" - предаването на Влади Въргала, а също участва в "Умно село".
От лятото на 2004 г. Боби и Жени са във Варненския театър, където буквално се женят. А тази година двамата отбелязват 10 години семеен живот. Още не могат да повярват, че така бързо минава времето.
Последното заглавие, в което делят една сцена е спектакъла на Теди Москов "Пурпурният остров" от Михаил Булгаков. За разлика от другите постановки, тази е за възрастната аудитория.
„Това са два коренно противоположни като стил, послание, визия и целева група спектакли, показващи широкия диапазон на нашия репертоар, защото искаме всеки и малък, и голям да намери нещо за себе си при нас, което да го развълнува от сцената”, разказва Боян.
Спомняте ли си как усетихте, че искате живота ви да продължи в една посока?
Боян: Не мога да кажа, че сме го усетили в някакъв определен момент. Открихме се, допаднахме си като характери и интереси, станахме приятели. После се появиха и
по-силни чувства и някак неусетно пътят за нас се оказа един – хубаво ни е да вървим по него, "хванати за ръка” във всяко отношение.
Жени: Сякаш невидима сила ни притегли един към друг. По-късно разбрахме , че ни е изключително приятно да творим заедно. Любовта допълни приятелството година по-късно.
Работейки заедно – критични ли сте един към друг или по-скоро си вдъхвате вяра?
Жени: Доста сме критични. Понякога изпадаме в остри противоречия. Когато вече нещата се получат – удовлетворението е голямо.
Боби: Ще допълня, че противоречията идват, защото знаем какво можем. Това ни помага и да се поощряваме. Не спираме да искаме още и още един от друг.
Пренасяте ли ситуациите от театъра у дома?
Боби: Театърът е толкова вълнуващ, че не можем просто да свалим костюма, да угасим сцената и всичко за деня да приключи. Емоцията е така силна, че прескача и прага на бита, което за нас не е проблем – по основателни причини, пълното разбиране от половинката е налице.
Жени: Важното е да пренесем само хубавите неща. Да си кажа се радвам, че съпругът ми е и мой колега, защото все не ни достига време да се наприказваме.
Може ли един артист у нас да живее само от куклен театър? Достатъчно ли държавата обръща внимание на хората на изкуството?
Жени: Вярвам, че човек може да живее с 200 и с 2000. Всеки сам решава какъв стандарт иска да поддържа.
Боби: Факт е, че работим допълнително, за да имаме удоволствието да правим куклен театър. Държавата не само, че не прави нищо за културата, но явно и не я интересува този „социален сектор”, след като никой театър не може да отговори на нивото на критериите, за които следи – за съжаление изразими само в цифров вид.
Кои са най-големите трудности във вашата професия, които остават скрити за публиката?
Жени: Недостигът на време. Трудно е да учиш много текст, да танцуваш, когато тялото е изтощено, да водиш тежки кукли. Тогава ти се иска денонощието да е поне 36 часа, за да можеш да си изработиш нещата, да си научиш текста и евентуално да поспиш. Но това почти никога не ни се е случвало и за щастие, се раждат великолепни спектакли в такива ситуации.
Боби: Аз пък приемам трудностите с отворени обятия, защото ако нещо е лесно – не е интересно. А другите трудности, от материално-битов характер, са познати на всички – те, пък, съвсем не са интересни.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в
Google News Showcase.