Може да си набавите изкуство, независимо от парите

Лора Митушева в "Олд Сейбрук и Последният страстен любовник". Снимка: Театър София

3 / 4

Няма да я познаем от малкия екран. Не участва и в киното. Не, защото пазарът у нас е толкова малък, колкото, защото това е личния й избор. Предпочита театъра, до степен, че обожава сцената. Лора Мутишева не е правила опити дори да се снима в киното.”Нормалните начини да се случи нещо такова е като човек си прати снимки по агенции и влезе в списъците и сайтовете им”, разказва актрисата, а в тях тя не фигурира, защото никога не е правила подобни стъпки. Смята, че ако някой ден се появи на големия екран, ще е защото определен човек търси точно актьор като нея. Не чака това да се случи, просто ще е на такъв принцип. Затова пък е почти всяка вечер на сцената на Театър София. Участва в репертоара, като нерядко се случва да играе и по няколко роли в един спектакъл. Поговорихме с нея за ролите й на сцената и най-вече – тази на майка в живота.

Успяваш ли по-лесно да се справиш с трудностите в живота, ако по някакъв начин вече си се сблъсквала с подобни ситуации на сцената?

Много малко от спектаклите, в които участвам, са битово достоверни. Т.е. не мога да пренеса конкретна ситуация от театъра в живота, но трупам достатъчно памет и някакви размисли по въпроси от всеки спектакъл.

За да изградиш роля, е нужно да мислиш как би постъпил и какви са причините, за да го направиш. По-скоро професията ми ме кара да оправдавам или защитавам абсолютно различни гледни точки.

Това прави ли те по-либерална към обществото?

Критикувам си по същия начин, но теоретично съм по-либерална. Т.е. нямам никакви задръжки всеки да бъде, какъвто си иска – хетеросексуален, хомосексуален, хомофоб. Стига да не ми пречи. Ако прекрачи някаква моя граница, толерантността ми се изчерпва.

Като актриса влизаш в различни роли и сигурно доста наблюдаваш хората. Как виждаш съвременната българска жена и вписваш ли се в общоприетото разбиране за нея?

Не мисля, че съм средностатистическа българска жена, просто защото професията ни предполага друго мислене и присъствие в живота. Но имам самочуствие на жена и добър професионалист. Що се отнася до самочувствието, аз съм преминала през всички фази. Била съм с асоциално поведение, изпълнен с комплекси човек, мислещ, че единственият начин да изразиш себе си, е поезия и изкуство. Почти всяка тийнейджърка преминава през този период. Минала съм и през мега завишеното самочувствие, прикриващо точно такива комплекси и сега от няколко години, може би, откакто станах майка, се чувствам добре със себе си като човек. Имам реално самочувствие. Това минава през идеята, че не ме интересува какво мислят останалите, стига аз да се чувствам добре със себе си. Убедена съм, че всяка българска жена може и го постига, независимо дали е домакиня или работеща бизнес дама.

Как се дели една роля на сцената?

За първи път попадам в такава ситуация. Обикновено, ако колега излезе по болест може друг да го замести, но да се редуват във всяко представление, не е практика. Въпреки това режисьорът ни убеди, че това е правилният избор и двете започнахме да учим репликите заедно и да си помагаме. Накрая стана чудесно. Получиха се две съвсем различни спектакли, тъй като и ние двете сме много различни като темперамент. Нямаше моменти, в които да се гледаме и да копираме една от друга. Нямаше и конфликти. Заедно си учехме текста. Заедно се вълнуваме, когато всяка от нас е в главната роля. Играем двойно по-малко – само веднъж месечно, но именно това е изпитание за актьорската хигиена. Също така колегите ни постоянно са в напрежение, защото във всяко представление общуват на сцената с различен колега. Няма как да се изпадне в летаргия.

Цялото интервю вижте в Tialoto.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.