Знам за тях още от времето, когато учеха в НАТФИЗ. Те са част от един от класовете на Ламбо, с най-силно изразен мъжки талант. Което се доказва както от тях самите, така и от Евгени Будинов, Иван Юруков, Свежен Младенов и т.н. Горе-долу оттогава ги харесвам. Защото са различни, органични и прилични (последното е за римата). И не съм сама - Дарин получи Аскеер за изгряваща звезда. Както и няколко сърца, плюс внимание и участия.
Освен това на интервюто и двамата са с уморени и тъжни физиономии, защото освен репетициите за "Дванайста нощ" (премиерата е тази вечер в 19 часа в Младежкия театър), снимат и филм в някоя от чуждите филмови къщи. Освен това играят около 30 представления месечно. Понякога дори спортуват. И се учат да спят бързо. Мнооого бързо...
Какво е важно да се знае за новата постановка?
Дарин: Култова пиеса на Шекспир, много популярна, известна, една от най-добрите му, с един, смея да кажа, от най-добрите и най-популярните не само в България, но и в света режисьори - Крикор Азарян. Все сериозни заявки за добро представление, с много добър актьорски екип - предимно млади хора. Рискът е много голям, защото се захващаме с много дълбоки води. И тъй като актьорът няма много добра преценка какво се случва на сцената, силно се надяваме да впечатлим публиката. Не да не остане разочарована, а да я впечатлим.
Какви са ролите ви в представлението?
Дарин: Аз съм Себастиян - брат близнак на Виола. С двамата герои в пиесата се случват много интересни неща...
Деян: Аз играя Виола. Много трудно е за всеки актьор да изиграе жена. В същото време - интересно - истинско предизвикателство. Това, което ни е казал Коко, е да не се "правим" на жени и да не преиграваме. Общо взето трябва напълно да се стигне до женското мислене, отношение и поведение.
Ти как ги постигна?
Деян: С репетиции. Така започваш да си вярваш, че си момиче - мислиш как би реагирало едно момиче към този "порив благочестив", защото тя се влюбва... На това е подчинена цялата вакханалия, която се случва - Виола се влюбва в княза и иска по всякакъв начин да го предизвика и да разбере, че той е жена. На това са подчинени всичките й номера в двора.
Откакто репетираш повече ли наблюдаваш жените около себе си?
Деян: Ами да - определено. Няма момиче, което да е минало покрай мен и аз да не съм го забелязал, и ако има нещо, което мога да използвам от поведението й, да не съм го откраднал.
Кое ви беше беше най-трудно в работата с Крикор Азарян?
Деян: Да преглътна респекта, който имам от него. Той е един от най-добрите български режисьори. Аз съм гледал негови постановки и тук, и в Москва, и мога да кажа, че за мен са гениални. Като се срещнахме още на първите репетиции, аз подходих с прекалено уважение.
Актьорът трябва да предлага на режисьора неща, след като е чул изискванията и посоката. А аз изпитвах неудобства - като си покажа предложението, няма ли да е смешно - все пак той ме гледа от много висока камбанария, толкова хора са му минали през ръцете и моето предложение - как ще му се стори... Но този страх и респект трябва да се прескочи в един момент, трябва да се отпуснеш и да можеш да работиш - той и ти заедно, за да се получи продукт.
Дарин: На мен също респектът отначало ме притесняваше. Самото появяване на Коко е много приятно, защото отдавна не беше идвал режисьор от такава величина в Младежкия театър. Всички бяха много щастливи, много доволни от това, което се случва. В същото време много притеснение се усещаше - около това дали ще можем да задоволим неговите разбирания за театъра и за това, което трябва да се случи най-накрая. Но и аз успях да превъзмогна това напрежение... Оттам нататък започнах да творя и лека-полека откривах нови неща са образа и историята - с всяко излизане на сцена.
Имах и конкретни детайли, които ми бяха трудни - като чиста загуба на актьора в пространството, къде се намира, какво се случва. Такива неща ме затрудняваха много. Но сега съм ги преодолял.
Помага ли ви когато играете заедно?
Дарин: Безспорно. Досега не съм откривал и едва ли ще открия партньор, когото така да усещам, както брат ми. Просто такава е съдбата ни явно - да вървим навсякъде заедно. А и това е много приятно, защото има един очи, които те гледат искрено и честно. Много е трудно в театъра да намериш човек, който да ти каже: "Абе, пич, това не е така, тука бъркаш", или "Това е перфектно, браво, задръж го!". Тъй като театърът е състезание и има конкуренция кой ще се представи по-добре. Понякога може други хора така да те залъгват, че нещо е супер, пък ти да си далече от истината. Хубаво е, че ни видяха и ни откриха едновременно, за да можем да си вървим по един път двамата. Смея да кажа, че много от нещата сме постигнали главно благодарение един на друг.
Как решихте и двамата да се занимавате с театър?
Деян: Ами това е много нелепа история. Бяхме войници и след казармата трябваше да имаме някакво образование. Брат ми реши за най-лесно да кандидатства пантомима. Щото не се учели текстове и който влезе, винаги излиза. Аз исках да вляза автомобилизъм, но не ме приеха. И от скука, за да не седя една година без да правя нищо, брат ми каза да кандидатствам с него - поне на приемните изпити да бъда с него. И аз отидох. Изобщо не ми пукаше дали ще вляза, или не. 7 години сме се занимавали с Шото-кан, печелили сме състезания, имаме и републикански титли. И след това автомобилизъм... Театърът винаги е бил просто професията на татко и дядо. Никога нещо, с което аз бих се занимавал. Приеха ни. Учихме една година, но брат ми реши, че не е креативно това изкуство. Тогава решихме да се прехвърлим в Актьорство за драматичен театър в класа на проф. Стефан Данаилов и Илия Добрев. И така, в средата на втори курс се развих, театърът ме изпълни от главата до петите. Така явно е решил Господ.
Какво се промени тогава?
Деян: Ами, най-малкото - започнах да чета. Всъщност, разликата е драстична. Всеки може да си представи какво се случва в главата на един спортист, който преминава към изкуството. Това е много странно.
Дарин: Когато почнеш да се занимаваш с нещо такова изневиделица, както се случи при нас, е винаги странно. Ние искахме да бъдем много неща. И накрая избрахме да бъдем всичко. Промяната в човека, който почва да се занимава с театър, е наистина много голяма, защото по съвсем друг начин почваш да гледаш на хората, на събитията. Почваш да гледаш характери, търсиш образи, разглеждаш най-различни хора - един висок, нисък, слаб, дебел - чисти характерности. Как ходи един човек, как гледа, какъв е, когато е весел, когато е ядоса, когато е тъжен... Всичко около теб се променя...
А ти защо реши точно пантомима да учиш?
Дарин: Ами аз като ученик много мразех да уча наизуст текстове. Реших, че трябва да имам някакво образование. Не исках да съм хамалин и общ работиник. Така реших, че трябва да се занимавам с нещо, за да имам някаква диплома. И пантомимата е най-близко до спорта - занимаваш се с хигиена на тялото, култура на тялото. Там няма никакви текстове за учене - повярвай ми - така е (смее се). И помислих, че това е удачен вариант за диплома. Пък и баща ми е един от основателите на това изкуство в България - Ангел Ангелов се казва - печелил е много награди. Готвиха ме Сашо Илиев и Венци Кисьов. Тогава учих и актьорски материали и въобще не обърнах внимание, че вече уча наизуст... Точно това е - театърът е зараза. Плъзва по теб и не се лекува доживот.
Баща ви все пак е повлиял на избора за бъдещето ви...
Деян: Ами много е тривиално, но все пак крушата не пада по-далеч от дървото. В един момент, когато студентството свърши, стъпиш на сцена и почнеш да играеш роли, знаеш, че има нещо в теб. При нас, като и татко, и дядо са били актьори, няма начин това да не се случи. Това, което те са развивали, ние сме го наследили.
Какво се случва, според вас, в българския театър напоследък?
Дарин: Според мен Българският театър е като новородено дете. Развива се светкавично. Вече има постановки, които са на толкова високо ниво, че съвсем спокойно могат да бъдат показани и да впечатлят публиката навсякъде по света. Говоря дори и за "Хъшове", което, макар че е с типично български сюжет, навсякъде, където сме го играли, публиката е във възторг.
Кажете по три български представления, които са ви впечатлили?
Деян: "С любовта шега не бива". "Сътресение", "Вълшебна нощ"
Дарин: "Крал Лир", "Сътресение", "Ромео и Жулиета" на Лилия Абаджиева
По три филма:
Дарин: "От другата страна", "Братя по оръжие", "Къща на езерото"
Деян: "От другата страна", "Братя по оръжие", "Щрак"
Сега как виждате бъдещето си? Само театър?
Деян: Определено много искам да се занимавам с театър и кино. Но не знам дали самият театър има някакво бъдеще... Зависи до какво положение ще се докараме.
Дарин: При мен нещата са малко по-ясни. Аз ако не се занимавам с театър и кино, не мога да се занимавам с нищо друго. Това е. Сигурно може да се науча и на друго. Но това е моето желание.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.