След програма "Достоевски" и програма "Изход", в театър "Сфумато" започна новата творческа експедиция - "Към Дамаск" по текстове на Аугуст Стриндберг.
Първото представление от трилогията по Стриндберг е "Жули, Жан и Кристин". Пиесата (с оригинално заглавие "Госпожица Юлия") разказва един на пръв поглед обикновен сюжет, който, според Маргарита Младенова, може да се разкаже много пошло - една своенравна графиня преспива с лакей, не може да преживее позора и унижението и се самоубива. Това, което отличава великата драма от мелодрамата обаче, са пластовете в образите и това, на което са въплъщения те.
В случая - за да постигне максимално ясна идея, Младенова в режисурата си се занимава предимно с умиращия духовен и копнеещ човек, който става жертва на новия "цивилизован варварин". Този нов човек се мисли за господар на света, но всъщност е по-скоро жертва на цивилизацията, която отдавна не е антропоцентрична. Той е "видоизменено подобие, за което няма Бог, няма неписани закони, понятия като съвест и морал се считат за анахронизми" и който изтласква традиционните човешки ценности до маргинални ниши.
Разтревожена от поразителната акуалност на проблемите в пиесата (написана през 1888 година), режисьорката поставя героите си в екстремните обстоятелства на предварителна и безусловна обреченост. Тази предопределеност на нейната трагическа идея за света, в който духовното е безсмислено, е причина още от самото начало графинята да е с едната крачка в смъртта и да не й се позволява нито за миг да помисли за каквато и да било алтернатива.
Героите са оковани в неизбежното - графинята ще умре, а с нея и човекът, копнеещ да живее екстремно, в екстаз, с цялата си душа. А Жан и Кристин ще оцелеят и новият свят ще се насели с малки слуги, които мечтаят само за издигане - на всяка цена, за прошка, която според тях заслужават по презумпция - без дори да са осъзнали греховете си.
Тримата герои, поставени в конкретните рамки на режисьорската идея, може би не са многопластовите и сложни персонажи на Стриндберг, но със сигурност са най-съвършените и истински въплъщения на тази идея. Зловещо и трагично истински.
Действието на пиесата се развива в кухнята - сред димящи тенджери, мръсна вода и метални съдове. Там готвачката Кристин работи по цял ден, влюбена е в лакея Жан, той е арогантен и властен, флиртува с нея и по всичко личи, че те скоро ще се сгодят. В един момент обаче на сцената нахлува графинята Жули и кани Жан да танцува с нея. Тя се държи своенравно, високомерно, предизвиква Жан и скоро нещата излизат извън контрол. Макар че това фриволно поведение притеснява Жан, той, в крайна сметка, вижда в ситуацията перфектния случай да се издигне над статута на слуга, който му е отреден по произход.
Той е образован и цивилизован и се колебае между двете си същности - мечтаната - на богат и властващ над себе си и света човек, и на плебей по рождение. Това колебание обаче е на една устойчива личност със силен инстинкт за самосъхранение, който му помага да е ситуационен в поведението и желанията си и винаги да постига това, което иска.
Графинята също е раздвоена. Но обратно на него, нейната несигурност е саморазрушителна и болезнена. Тя мечтае да слезе от високия си вроден статут, който я тормози. Образът й се колебае между аристократичната гордост и наследствената слабост на човек, насилствено превърнат във властващ.
В играта на сила, която се случва между двамата, тя е предопределено губеща, защото няма устойчивостта на сигурното и еднозначно минало. Даже напротив - за нея то е извор на несигурност и болка.
В сблъсъка е заложен и проблемът, който по онова време е бил едва в зародиш - за войната на половете, в която се сблъскват рационалността (съзнаваното) и емоцията (несъзнаваното), въплътени съответно в мъжа и жената. Всъщност, става дума за зората на психоанализата, а Стриндберг и Фройд са съвременници.
Така в представлението, след като характерите са разкрити, се разразяват и поредицата битки, в които победителят и победеният си менят местата. Първо е тази между мъжа, като властващ над жената като силен пол, и между жената, като властваща над мъжа по произход и обществен статут. И както се разменят кой от горе, кой от долу, Жан и Жули преспиват.
След това започва натуралистичното чертаене на границите на победата и поражението, което в крайна сметка довежда до смърттта на единия от противниците. Сред месомелачки, мръсна вода, отпадъци и канали, започва да гасне духът на Графинята, която мечтае да й се случи нещо, мечтае за любов, за сила, за земетресение.
Тя е стъпкана от Жан, който вече е наложил властта си над нея и я е превърнал в инструмент, с който да превземе материалния медал за победата в играта. Той е ужасяващо спокоен, статичен, елементарен. И тази сила, с която е стъпил на мястото си, още повече разклаща остатъците от предишната власт, която Жули е упражнявала над него.
Накрая, сред кръвта, нечистотиите, отходните канали и гордостта на слугите си, Жули се самоубива. А те, с присъщата си каменна непоколебимост, си затвярят очите - убедени, че това се случва за доброто на света - на новия свят, в който духът е синоним на слабост, жестокостта и безмилостността към различието са добродетели.
Смъртта на безполезното колебание и търсене на великото, бележи и раждането на новото поколение, което, според Маргарита Младенова, и в момента властва над света. Което е доста депресиращо на сцена, честно. Поне мен много ме удари. Още повече, като се има предвид въздействащата сценография (на Даниела Олег-Ляхова) и съвършената игра на Христо Петков, Албена Георгиева и Мирослава Гоговска. Те са въздействащи, потресаващи, брутално органични млади таланти (за справка - Христо в "Братя Карамазови", Албена и Мирослава - в програма "Изход").
За мен "Жули, Жан и Кристин" е едно от най-добрите представления на сезона. И ако не се кефите на кухи ситуационни комедии с плоски смешки и клоунади, със сигурност трябва да го видите. Защото театърът все пак трябва да се стреми да отвори очите на публиката за истински важното в живота. Или както са си поставили за цел Добчев и Младенова - "да не оставят хората на амнезията за това, какво е постигнал човешкият дух"...
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
На Wall Street засега не смятат изкуствения интелект за балон
BESCO: Необходими са още мерки за подобряване на бизнес среда в България
Може ли Германия да избегне икономически спад през 2026 г.?
Данъкът върху богатството ще засегне 200 хил. жилища във Великобритания
БФБ позабави темпото, макар че SOFIX продължава да се повишава
Г. Захариев: Начинаещият инвеститор да не бърка дългосрочното инвестиране с краткосрочна търговия
Хороскоп за 16 януари: Пауза и вътрешен баланс за няколко зодии
Родените през тези месеци отключват дълбоки емоции през 2026 г.
Скръбта по домашен любимец може да бъде тежка колкото загубата на човек
Здравословни ползи от ограничаването на преработените храни
Късна емисия
Шпорите останаха без нападател за няколко седмици
Барса се изпоти, но не се изложи като Реал за Купата на Краля
Рабио и Менян изстреляха Милан на 3 точки от върха
Пак шамар за Панатинайкос в Евролигата
Хигинс с брилянтен обрат срещу световния шампион по снукър
Наташа Томпсън
Таро карта за 16 януари, петък
Баница с праз: задължително ястие за Атанасовден
Дневен хороскоп за 16 януари, петък
Астролог: Енергията на Огнения Кон се появява на всеки 60 години и не може да се сравни с никоя друга
„Никой не те подготвя за това“ – изречението, което почти всеки родител си казва
Домашна пита за Атанасовден
ЕЦБ: България влезе в еврозоната с висока степен на готовност и ограничени рискове
Съветник на Путин разкри кои европейски държави би наказал с ядрен удар
Променят ли се цените в проверените от НАП магазини?
Правната комисия отхвърли на първо четене законопроекта за 100% машинно гласуване
Българите платиха близо 20 млн. лв. за закупуване на стаж за пенсия през 2025 година
КНСБ: 5% увеличение на заплатите е крайно недостатъчно
Живот без слънце: Какво е крила пещерата Аялон в продължение на милиони години
Археолози откриха в Турция ужасяващо послание върху плочка от бронзовата епоха
Тайната на дълголетието: Учени разкриват как шоколадът забавя стареенето
САЩ планират да инсталират ядрен реактор на Луната до 2030 г.: Какво е известно
Първата медицинска евакуация от Космоса: Crew-11 напусна МКС, завръща се на Земята
Колко време ще бъде нужно на природата да „погълне“ Ню Йорк, ако хората изчезнат