И днес Dnes.bg ще ви срещне с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политиците и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата
Ла-ла Импро
Животът не следва определен сценарий. Предпочита импровизациите. Именно на тях залага и трупата на Ла-ла Импро. Актьорите тръгват по стъпките на колегите си от ХаХаХа, но продължават в музикалната гама. Всичко случващо се на сцената в техните спектакли влиза в ритъма, зададен от публиката, която естествено натиска клавишите на спектакъла.
Макар и млада трупа с едва няколко представления "Ла-ла Импро" са наясно със светогледа си, а именно, че при тях нищо не е ясно. Дори и да са си направили предварителен план за това, което ще става, идва колега, който поднася нещо коренно различно.
И понеже музиката ги води, при всяка постановка си канят и по някой професионален музикант. В случая това е Константин Кучев, отдавна пленил детското въображение. Завършил "Поп и джаз пеене" в НМА "Панчо Владигеров", Косьо често пише музика за театрални постановки, които участват в международни театрални фестивали в Чехия, Полша, Сараево, Гърция и Египет.
"От известно време прелитам в "Ла-ла Импро". Идвам, кацам, много ми се услажда и реших да си ги наместя в графика. А те са толкова мили да ме канят на всички репетиции. От няколко седмици започнах да идвам по-активно. Надявам се да можем да се вдъхновяваме и работим заедно. Много е хубав начина, по който те импровизират, защото това, което се случва е живо, когато е сега и в момента. Така чувствам и музиката. Това е моето нещо и намерих мястото си", разказва музикантът.
Трупата
"Ла-ла Импро" се състои от няколко актьори, всички – от различни краища на НАТФИЗ – от драматичен до куклен театър. Първото им шоу е на 28 ноември миналата година. Името им Ла-Ла не идва от "Ла-Ла Ленд", а от нотата Ла, която води репетиционния им процес.
"Стартирахме като група Термо ритъм, но не се чувствахме комфортно с това име и усетихме нова енергия“, разказва Ману, част от трупата. Другите са Мая, Виктор, Мария, и Надежда.Някои се познават отпреди, но интересното при импровизационния театър е стиковането. "Именно то го прави толкова живо“, разказва Мая. По думите й, трябва да уеднаквиш енергията с партньора и да се случи нещо прекрасно на сцената, независимо дали се познават от по-рано".
В началото, когато се оформя курса трябва да се научат да работят заедно с хора с различни представи за театър и вече изградени сценични навици.
"Хубаво е, че чрез този театър си създаваш верую не само на сцената да присъстваш тук и сега, но и в живота. Идеята е така да се отприщи актьорската природа, че да изразиш от себе си най-доброто в момента и да партнираш адекватно", описва процесът Мая.
Именно тази идея я е привлякла да се занимава с импровизационен театър, който за разлика от вече добре познатия не следва определена драматургия и режисура. Като в живота. Няма режисьори, всеки актьор сам дава оценка на себе си и колегите.
Процесът
Макар да нямат никаква предварителна подготовка, актьорите тук са наясно със задачите си, докато са на сцената. А именно – забравят за егото си, пренебрегват личните си очаквания и са готови да подхванат идеята на колегите си и да ги доразвият.
Така, ако са решили, че ще са дете с количка, но партньорът им на сцената ги нарече баба, която копае картофи, те неминуемо влизат в тази роля и засяват и лук с чесън. Всеки разказ продължава в различна посока.
"Принципът е да кажеш "да" на партньора и да продължиш неговата идея, да се отречеш от това, което си намислил. Да поемеш от това, което той ти предлага и да го надградиш. Така си подаваме топката. Не винаги се случва, но е много хубаво, когато се намерим и успеем да вървим в една посока", пояснява Надежда.
Публиката
И макар да е съвсем нов вид театър, публиката вече е подготвена за случващото се. Поне е подгрята от Ха-ха-ха, които стартират преди няколко години. Все пак Косьо е убеден, че има какво да се развива върху старите разбирания.
"Ние знаем, че Моцарт е импровизирал много, но в днешно време учениците в музикалното училище не го правят. Има класици, които без ноти не биха изсвирили нищо, а са добри музиканти".
По думите му, малко са неговите колеги, които наистина са готови да застанат на сцената без ясна идея. Дори големи джазмени заучават предварително импровизациите си. "А това веднага се усеща – подчертава Косьо - Има много да работим за тази сцена в България".
Ла-ла Импро се радват, че основата им се гради на музиката, защото именно това е универсалния език и хората лесно реагират на нея. Успяват да докоснат емоционалните им струнни и да ги поведат в музикално пътешествие, чийто финал никой не знае. Всяко шоу е с различен формат. Веднъж е било мюзикъл, посветен на човек от публиката, друго шоу е съчетавало кратки форми.
Форматът е нов и все още и те търсят как да се наместят в него, за да видят към каква посока ще ги отведе. Това се оказва и забавната част – моментът, в който сам направляваш себе си.
Извън Лала импро всеки играе на различни сцени, но не крият, че именно тук се зареждат с положителни емоции и развинтват потенциала си. Тонът е зададен, фалшът - забранен.
Може да ги видим на 28 юни от 20:00 часа в Хаха импро палас.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.