Повече от месец сме в извънредно положение, а един от най-усещащите това утихнало време са артистите, които не могат да са на сцена пред своята публика. Ще си поговорим с някои от тях за случващото се. Днес срещата ни е със Здрава Каменова – режисьор, актьор, драматург, писател и не на последно място: родител.
Облича лекарския екип заради снимките в "Откраднат живот". Покрай консултантите в сериала разбира за толкова тихи геройства, които медиците извършват всеки ден. Успява да намери вдъхновение и в днешното положение. Заедно с човека до нея - Светльо Томов и с водещата Богдана Трифонова събират смешни истории от днешните дни под карантина. Това им помага да ги преживеят по-леко, а трупащите се случки са в очакване да се срещнат с публиката при първия удобен момент.
Всеки сигурно си е мислил, че може да "влезе" в някакъв филм. Твоят какъв беше?
Здрава: Повече ме плашат хората. Страшният филм според мен е този, в който главни действащи лица са онези, които търчат, грабят и опитват да се спасяват по единично. Вирусът измисли по-интересен сценарий, бива го колегата COVID-19, хем е злодей, хем провокира интересни и несъмнено полезни процеси. Днес гледам и трева повече има около сградата, в която живея и въздухът е по-чист, и хората гледат да се пазят взаимно.
Как живееш днес? Какво бе вчера? Какво мислиш, че ще е утре?
Здрава: До вчера театърът и сериалът бяха навън, вкъщи бе спокойствието. Днес вън е спокойно, вкъщи е театър, разигравам моноспектакъл с много роли сутрин съм учителка на първокласничка, следобед преподавателка по немски и друга по български на 6токласника у дома. Гледам да ги играя различно, все пак са различни хора...Правя се на домакиня, къде успешно, къде не, на дресьор на куче, аптекарка, разговарям само с хора, които не са ми близки, но пък ги опознавам, продавачката в магазинчето под нас, книжарката, вече знам личните им истории и малките им имена, и освен това работя проектите си без да виждам приятелите и колегите си, някак имагинерно си общуваме.
Имаш и деца, как те приемат това, как ти им го представяш?
Здрава: В началото беше като вълнуваща нова игра, необичайна ваканция, сега стоенето вкъщи ги е уморило, след като направихме дама за скачане с хартиено тиксото на паркета в хола и хвърляхме самолетчета из целия апартамент, тичахме до магазина и обратно, вече просто ни се иска да стоим на слънце, да се карат колела и да ни мирише на трева
Животът на артиста по време на изолация – няма я срещата, няма я сигурността, какво има?
Здрава: Така си представям ада на артиста, карантина, в която той е затворен между четири стени, никой няма право да вижда какво прави, нито той да го показва на никого...Седи артистът и почва да се чуди дали изобщо го има....И ако го има, къде е точно....И някой търси ли го? ........На някого липсва ли му това, което той му е давал...Давал ли е нещо, то останало ли е някъде в гънките на нечия памет. Като котката на Шрьодингер е артиста днес....Иначе, относно настоящето на артиста... Сега май просто се готвим за срещата, която трябва да се състои с публиката, със сигурност ще се състои, трепетно очакване като преди среща с любим и зарядът й вярвам, ще е БУМ, огромен...Пиша нови текстове, в съавторство с много яки хора, и си мечтая, че ги играя, напук на сегаТО работим ежедневно, ежечасно.
В днешно време всеки говори за здравето, за икономическата криза, но без духовното, какво се случва?
Здрава: Изпитвам страх, от неизвестността, единственото което мога да направя е да Прегръщам децата си поне сега са ми непрекъснато под ръка. Но изпитвам и някаква сладка надежда, ами Хималаите вече се виждат от Индия, във Венеция плуват делфини, покрай балкона ми има повече птици, нещо се случва еййй...и то не е задължително лошо.
Как се излиза от това, в което сме сега?
Здрава: Защо да излизаме? Може би трябва просто да го преживеем, може би няма да излезем, то просто ще ни отведе на друго място в живота ни и там може пък да е още по-смислено, особено когато сме разбрали колко обичаме нещата, от които сме били лишени.