Владимир Михайлов: Живеем в див капитализъм, но пандемията ни даде урок

 Познаваме Владимир Михайлов като Жан Валжан в "Клетниците" или Юда в "Исус Христос Суперзвезда". На малкия екран се подвизава като мафиот в сериала "Братя", а всъщност ролите му в киното надвишават 70. В международни продукции е участвал със звезди като Ейдриън Броуди, Салма Хайек, Гай Пиърс, с когото дори са си говорили за памперси и детегледачи. Нарича го един от топ актьорите в киното, а всяка делнична вечер именно Гай Пиърс може да гледаме и в сериала "Джак Айриш" по Bulgaria ON AIR от 22.15 часа.
Що се отнася до Владимир Михайлов, освен като актьор, му предстоят изяви и на музикалната сцена. Вече е готов албумът му с група Rewind, а поканата от негова страна е за концерт в Kino Cabana на 30 септември с вход свободен.

Участвате в киното, телевизията, на музикалната и театрална сцена, а нямате нито музикално, нито актьорско образование. Как стана това?

Всичко започна от семейната среда, от начина, по който съм израснал. Моите родители винаги са се интересували от изкуство. Вкъщи се е говорило за картини. Баща ми рисуваше, свиреше на китара, имаше група. Майка ми пък беше с цигулката. У нас бе пълно с инструменти. Гледали са се филми, обсъждали сме ги. Ходили сме на театър. Това най-общо казано е  отговорът защо едно дете иска да се занимава с изкуство. Рисувах много, пеех. В един момент хванах китарата на баща ми. Интересното е, че той ме притискаше до ходя на уроци, а аз отказах. Продължих да си вадя песни по слух и да се опитвам да свиря. Винаги съм искал от малък да имам досег с киното, сцената. Музиката винаги е била част от живота и на двамата с брат ми. Образованието и на двамата беше свързано с езици. Той завърши Класическа гимназия, аз - езикова. После той учеше Арабистика, аз - Английска филология. Но интересът към изкуството продължаваше. Рисувах в едно анимационно студио в „Бояна“ като младеж. Реших, че това не е за мен, но пък усетих музиката като моето изкуство. После се откри възможността да се занимавам с кино и се хвърлих „с двеста“ в него. Това беше през 2004 г. От тогава в доста чуждестранни продукции съм участвал, а вече и наши такива. Щастлив съм от това, което се случва.

Семейната среда Ви е повлияла, а каква е тя за Вашите три деца?

Смятам, че за децата е важно да имат досег до най-различни спортове, група от връстници, изкуство и въобще да се създаде среда, в която могат да избират. Натискам ги единствено да ми споделят интересите си, за да можем като родители да помагаме. Тоест да ги запишем на уроци. И трите ми деца рисуват много хубаво. Даже двете по-големи са записани и в училища с рисуване. Занимавали са се и със снимки, в различни проекти. Участвали са в реклами. Малкият ми син се снима в сериала „Братя“. Не ги насилвам, но винаги ги питам искат ли да отидат на определен кастинг. Опитвам се да им обясня, че ако кажат „да“ на ангажимент, значи са стъпили с двата крака вътре и трябва да свършат работата докрай. Просто ги насочвам. Предизвиквам ги да мислят в това, което им е интересно и вървим заедно натам. Те си избират на финала.

Критични ли са те като зрители към Вашите роли?

Доста. Не всичко им допада. Много харесват представленията, в които участвам и там нямат много забележки, но когато стане въпрос за сериала „Братя“, започват други въпроси. „Тате, защо така направи?“ . Питат ме за някоя любовна сцена. Въобще много тежка критика търпя вкъщи, но и героят ми все пак е сложен и гледам да придам на образа достоверност. Отнасям си и критиката. Пробвам да се защитя, но като цяло ми намират слабите места.

Вашият персонаж в сериала „Братя“ е доста противоречив. Но той не е просто „лошия“. Показвате мотивацията за неговите действия. Как подходихте към изграждането на героя си?

Всичко беше доста сложно и продължава да бъде, защото нещата са доста динамични в един такъв процес. Снимаме по 12 часа на ден 6 дни в седмицата в продължение на месеци. Обикновено актьорът разполага с необходимото време за да си направи проучване за ролята. Подготовка е нужна и после идва процеса на снимане, който отнема около  2-3 месеца. В случая не е така. Имахме някакво време за подготовка и след това се хвърляш и имаш месеци снимки. Опитвам се в движение да събирам информация за героя си и да съм достоверен на екрана. Говорил съм си и с приятели, които са полицаи и такива, които са имали „вземане-даване“ с тъмния бизнес преди години. Опитвам се да събера максимално информация за да усетя как се държат тези хора. Но същевременно имам предимство с този персонаж, защото той не е чиста проба дилър, наркобос. Моят герой е човек, който не иска да се занимава с това, но притежава само тези оръжия. Като малък е попаднал в уличната схема и за да се опитат с брат му да измъкнат майка си от нещастията вкъщи – баща им ги биел, му се е налагало да тръгне по този път. Тоест той и брат му не са имали избор от най-ранна възраст. После героят ми влиза в затвора. Налага му се да убие, за да избяга от там. Забърква се с мафията, бяга от страната и се завръща като мафиот и с желанието отново да е до момичето си. Прави  всичко за любовта. Така че се опитвам да разчупя клишето за този тип хора и показвам, че той е човек, който слага маска, която му помага да постига целите си. Пак да не му се получава, защото всичко се обърква и е много сложно. На мен не би ми било интересно да играя един средно-статистически гангстер. А този персонаж ми е интересен, именно, защото е сложен.

Играете и други сложни персонажи. На сцената сте и Жан Валжан в „Клетниците“, и Юда в „Исус Христос суперзвезда“, Зоро. Участвате и в „Мамма Миа“ Как съчетавате толкова много и различни участия?

Много често семейството ми страда от това, че ме няма. Дори да съм вкъщи, главата ми е другаде. Опитвам се да правя всичко до колкото мога на 100%. Имам колеги, които участват в още повече представления и поддържат по 20 заглавия в главата си. При мен не е така, но обемът от работа по сериала е доста сериозен, че и представленията, които имам са ми достатъчни. Опитвам се да дам максимума към всеки проект и да имам ясна представа още преди да приема да се включа в нещо, дали ще мога да съм адекватен и дали мога да му отделя достатъчно време и внимание.  Отказвам неща, за които нямам време да се включа или пък  не са на 100% онова, което смятам, че трябва да правя. Балансирам и си върша работата максимално добре.

За Жан Валжан сте гледали Хю Джакман в пълнометражния филм, който играе същата роля като Вас. В други чуждестранни продукции сте участвали с Ейдриън Броуди, Салма Хайек, Гай Пиърс. Как ви се случиха нещата с Гай Пиърс?

Гай Пиърс е един от топ актьорите в последните поне три десетилетия. За тези, които не се сещат, препоръчвам да си припомнят „Мементо“, „Поверитолне от Ел Ей“. Невероятен талант. Също човек, който няма образование по специалността. Беше ми интересно да науча това от него. Много скромен и прекрасен колега, който във всеки момент е отворен да обсъдите каквото и да е във връзка със сцените заедно. Човек, който не се звездее, въпреки че живее на три континента и участва в най-големите продукции. Може би е от леко подценените, но топ актьори. Това, което беше съществено за мен е, че е много земен. Говорихме си за памперси, детегледачки, за инфарктни ситуации, като например как се прибираш от Африка и трябва да си на секундата у дома и след слизане от самолета да смениш детегледачката, която има ангажимент на друг адрес и ако не стъпиш в точния момент у дома, детето ти остава само. Говорили сме си и за професията и за много неща. Изключиткелно забавен, човечен. Участва в много каузи, водещ е на много предавания, свързани с социални проблеми. Също е музикант, пускахме си видеа. Много топъл, каквито са всъщност като се замисля, най-големите във всяко едно поприще. Те са над това да се опитват да те държат на дистанция. За тях е радост да комуникират, и стига да не злоупотребяваш да са ти от полза.

Споменахте и музика. Вие сте част от група  „Сафо“, Сленг“, Rewind. Разкажете за последните си музикални проекти.

С Rewind издадохме албум и това е най-скорошният продукт, излязъл от нас след албума на „Сленг“. Вече е във всички онлайн платформи и ще го представим на софийската публика на 30-и септември в Kino  Cabana с вход свободен. Това ще е може би едно от последните събития на открито за тази година. Искаме максимално много хора да чуят албума ни на живо, да се запознаем и видим.  Надявам се да ни оценят и онези, които не са ни слушали и всички, които вече ни харесват. Ще си направим парти. Ще свирим и парчета от 90-те години, защото е нашият любим период от музиката на групата ни. Албумът вече успяхме да представим във Варна и Бургас.

Колко време  го подготвяхте?

Доста. Разменяли сме демо записи на песни с години, но в крайна сметка дойде пандемията, стопираха се много от проектите, с които се занимавахме. И Национален фонд култура ни подкрепиха. Това бе добре, защото за музиканта често най-големият проблем е да се организира, да извършва мениджърската работа, да я структурира. Понеже от много време се мъчихме да стигнем до финални записи, тази подкрепа ни даде стимул да го направим. Добре се получи и финализирахме албумът. Имаме песните на български и английски.

Като споменахте пандемията – как ви се отрази тя като творец и като човек?

Много силно удари по психиката ни. Смятам, че хората, които въобще се замислят над това, което се случва, разбраха и някой друг урок, който не е просто логически, а свързан с вътрешния ни свят. В тази ситуация, ако не предпазваш другите, рефлектира върху теб в последствие. Вървим в правилната посока. Живеем в див капитализъм, заради който се надпреварваме,мислейки само кой ще ни застигне и задмине. Мисля, че това ни накара да се замислим, че има по-важни неща от това всичко да е състезание. А това е ценно.. В момента знам, че основното е да правим изкуство, да показваме, че сме тук, да бъдем вдъхновение, да не правим половинчати неща, да не правим халтури, а смислени проекти. Когато излезем на концерт да не свирим кавъри, а авторска музика. Рязко се оказа, че нямаме много време.