На 1 декември 2008 г. на осемдесет и една годишна възраст е починал един от големите български режисьори - Леон Даниел.
Съюзът на артистите и фондация „Аскеер” изказват дълбоките си съболезнования към близките и приятелите му.
Леон Даниел променя българското сценично изкуство изцяло и завинаги със своите спектакли.
Неговият театър – действен, интелектуален, провокативен и съчетаващ рационалното и емоционалното – донася на българския театър нещо съвсем ново и изключително ценно.
Спектаклите му се опират изцяло на откритието, онова, което прави автори отпреди няколко века модерни и от един актьор искрен и съвременен Хамлет.
Често репресиран като опасен за социалистическата власт с новите си методи, той успява да устои на всички удари и да се бори да прави свободно и модерно изкуство.
И успява – животът на постановките му е дълъг, а актьорите, които имат щастието да работят с него, помнят срещата си с режисьора завинаги.
Леон Даниел е роден в Русе на 17 февруари 1927 г. Завършил е театрална режисура при П. К. Вейсбрем и Н. Н. Галин през 1952 г. в Ленинградския театрален институт.
Започва творческия си път в Русенския театър, след което работи в повечето от театрите в България – Враца, Пловдив, Габрово, Пазарджик, Видин, Стара Загора, Велико Търново, Перник, Смолян и във всички софийски театри.
Между забележителните му спектакли са "Три сестри" и "Вишнева градина" от Чехов, "Езоп" от Фигейреду, "Чудак" от Назъм Хикмет; "Посещението на старата дама" от Дюренмат, "Хамлет", "Както ви се харесва", "Напразните усилия на любовта" и "Дванайста нощ" от Шекспир, "Страх и мизерия в Третия райх" от Брехт, "В очакване на Годо" от Бекет, "Поетът и планината" от Иван Теофилов, "Малки трагедии" от Пушкин, "Сомов и другите", "Еснафи" и "На дъното" от Горки, "Ученикът на дявола", "Професията на мисис Уорън" и много други.
Сред последните му ярки изяви бяха „Човекът, който прави дъжд“ от Натаниел Ричард Неш в Народен театър „Иван Вазов“ и „Изкуство“ от Ясмина Реза в ТБА.
И до днес на сцената на Народния театър се играе спектакълът му "Пигмалион" от Джордж Бърнард Шоу.
Леон Даниел е автор на три документални и един игрален филм ("На чисто", 1973), както и на книгите "Театър и зрител", "Пътешествие в театъра", "Театрални есета", "Чекмеджето на режисьора", "Игрите. Есеистична проза (Опит за мемоари)".
Сред многобройните му отличия са награди за режисура на фондация „Аскеер” и Съюза на артистите в България, награда на Националната академия на изкуствата – Париж, почетен Икар 2007 за изключителни постижения и за цялостен творчески принос към театралното изкуство в България, орден "Стара планина първа степен" за цялостен принос към българската култура.
Поклон пред светлата памет на една от емблемите на българския театър!
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.