Мел Гил е автор на световния бестселър „Метатайната“ и сценарист, режисьор и продуцент на популярния филм със същото заглавие.
Той е психоаналитик, обучил голям брой публични личности, говорители, имиджмейкъри и бизнесмени от цял свят.
Освен това е бизнес консултант, специалист по корпоративни стратегии и съветник на висши служители от 500-те компании, включени в списъка на списание „Форчън”.
Да се срещнеш с един от най-успешните професионални мотиватори по света, се оказва сериозно изпитание. Още повече ако възнамеряваш да поставиш под въпрос бизнеса на ню ейдж философията, в който Мел Гил определено е от страната на печелившите.
Защото още от самото начало той те потапя в свят на спокойствие и топлота, манипулира всяка клетка на съзнанието ти и я пренастройва на режим щастие.
И без значение дали си от страната на скептиците, или на сляпо вярващите в силата на съзнанието и Закона на привличането, такава среща всъщност е особено приятно изживяване в свят, който бавно губи способността си да общува истински...
Отправна точка на ню ейдж философията е духовното израстване и осъзнаване в източните религии, а крайната, изглежда, е постигането на успех, власт и богатство. Малко е подозрително подобно просветление...
Всеки, който си купува тази литература или идва на моите семинари, го прави, защото се интересува от 4 основни области, заради което и книгата ми, и филмът по нея също са разделени така. Първата област е пари, следващата е любов и връзки, здраве и дълголетие и щастие и неговите форми. Ако седна пред теб и ти кажа, че ще те науча нещо, което ще накара значението на парите да изчезне, вероятно ще си тръгнеш веднага. Така че просто се опитвам да помогна на хората да постигнат нещо. Но не по някакъв идиотски опростен начин, в който им казвам: представи си нещо и то ще се сбъдне.
„Метатайната“ помага на всички да открият магьосника в себе си и да се осъществят по най-добрия възможен начин. Защото истината е, че ние сами определяме съдбата си и ако се настроим по правилния начин, ще привличаме около себе си правилните случки, правилните хора, правилния път.
Много хора се оплакват, че Законът за привличането, описан в „Тайната“ не работи, а вие твърдите, че „Метатайната“ успява да насочи читателите така, че да коригират несъответствията...
Да, защото, както казах, нищо не е линеен прост процес. Има стадии, за които аз помагам на хората – крачки, които те водят към успеха. Има няколко закона, които действат във Вселената, и Законът за привличането е само един от тях.
В края на книгата си казвате, че пътят е по-важен от постигането на целта. А колко е важна самата цел?
От зората на човечеството се знае, че трябва да се целиш в конкретна цел, за да я постигнеш. Аз вярвам, че ако дадена идея за цел се появи в съзнанието ти, това означава, че имаш ресурса да я постигнеш. Защото ако го нямаш, изобщо нямаше да ти мине през ума. Ако няма генезис на реалност за някоя идея в съзнанието ми, няма никакъв начин тя да стане действителност.
Затова и компанията ми се казва Пандора – когато отварят кутията на Пандора, от нея излизат всички злини на света, но накрая излиза и надеждата. Точно това правя и аз – дори да не станеш това, което си мислиш, че трябва да станеш, ще поемеш пътя към него, което само по себе си е щастие.
Какво значи успехът за вас?
Точно в това е въпросът – ако искаш да си богат, с какво се сравняваш? Ако искаш да си красив – с кого се сравняваш? Разбира се, че всичко е относително и често хората знаят какво искат, но не оценяват какво имат.
Много аспекти на ню ейдж са мистична интерпретация на квантовата механика, заради което тя често е наричана псевдонаука. Как виждате връзката между науката и своенравно интерпретиращата я философия?
Ако не можем да докажем нещо, не значи, че то не съществува... Във Вселената има много закони и няма значение дали правим избор, или предварително всичко е зададено и сме го направили. Важното е, че сме обречени да избираме без тоталното познание за Вселената. Айнщайн е казал: „Не можем да решим проблемите, като използваме същия начин на мислене, който сме използвали, когато сме ги създавали“. Затова е нужна тази мета перспектива.
Секуларизацията в Западния свят убеждава хората, че колкото по-образовани са, толкова по-малко ще имат нужда от религия, и все пак ню ейдж философиите са вероятно най-успешните вярвания, превърнати в бизнес в Новия век. Как си обяснявате това?
Разумът и духовността не са отделни и взаимно отричащи се. Както и щастието и богатството. Някои от най-емблематичните фигури в Библията са доста заможни. Абсурдно е да вярваме, че за да си щастлив, трябва да си беден. Аз не съм последовател на никаква религия. Защото нито един от големите пророци не е бил религиозен – нито Христос, нито Мохамед. Дори не мисля, че са очаквали хората да приемат ученията им като правила.
Вие виждате ли себе си като пророк?
Не, аз съм психолог. Практиката ми съчетава когнитивна психология и бихевиоризъм.
Като млад сте имали силно мистично преживяване, което ви е променило. Разкажете за него!
Бях 19-годишен бодибилдър, смятах, че тялото е всичко. Тичах след мацките и си показвах мускулите. След това паднах от една скала по време на катерене в планина, получих газова гангрена и изгубих едната си ръка. След инцидента бях в безсъзнание и преминах от другата страна. Пазачите на входа ми казаха да се връщам, защото имам много работа на Земята. Но ми позволиха да разгледам.
Останах там 3 седмици и половина, но в земно време се оказа, че са няколко минути. Изживяването може да се описва с часове, но накратко, там се усетих тотално свързан с всички. Ако срещнеш някого за първи път, той е неясен и се отнасяш към него с недоверие, освен ако не си дете. И започва една игра на вербално и преобладаващо невербално общуване, докато се опознаете. Там няма такова нещо – всичко е видно – душата е на повърхността. Това тук съществува само между влюбените.
Кога последно имахте подобно преживяване?
Не точно подобно, но някак събуждащо – преди няколко дни. Бяхме във висок хотел в Истанбул и гледах към Босфора. Изведнъж видях един огромен търкалящ се облак. Такова нещо виждаш само по филмите, специален ефект. Обаче ето че беше пред мен – гъста мъгла, която завзема видимостта на кълбета. Изобщо не разбирам от физика и нямам идея как се казва и защо се случва това явление. Но не можех да отлепя поглед от тази магия.
Замислих се колко често пропускаме такива неща – например търкалящата се мъгла, заети с намалената видимост в задръстванията. Айнщайн е казал: „Бих искал да знам мислите на Бог“, и мисля, че е имал предвид точно тази гледна точка над обичайното, перспективата, която ни показва самата природа на нещата.
Как тази перспектива помага в живота?
Ами например да предположим, че твоята цел е да срещнеш сродната си душа. И един ден сядаш пред белия лист и казваш: идеалната ми половинка има тези и тези качества. След което след време този човек се появява. Някои ще обяснят това със случайност. Но от перспективата на Вселената ти си предизвикал този процес, като си описал въпросния човек.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.