Свикнали сме да мислим, че добрите идеи са плод на нечий гениален ум, който е стигнал до тях, след като е чел, проучвал и отдал живота си изцяло на работата над тези идеи или след като внезапно е бил ударен по главата от падаща ябълка. Истината е съвсем друга. Добрите идеи не се раждат само от един мозък – те са дело на комбинирането на няколко отделни идеи в една. Това ни обяснява подробно и нагледно Стивън Джонсън в „Как се раждат добрите идеи”.
Думата „идея” идва от гръцки език и означава вид, форма. Тя е философски термин, свързан с мисловен образ, с част от битието.Тя е средство на логичното мислене. Сред философите, развили понятието идея, срещаме имената на Платон, Аристотел, Декарт, Кант и Хегел. Платон смята, че идеята е всичко, което предхожда материята. Кант гледа на нея като на функция на разума, а за Хегел идеята е обективна истина, която е съвпадение на мисъл и реалност, на обект и субект.
Добрата идея пък, твърди днес Стивън Джонсън, е рожба на комбинацията между няколко отделни идеи, няколко отделни мисли на различни хора. Ако искаме да разберем откъде идват добрите идеи, ние трябва да ги поставим в някакъв контекст.
Когато човек се вгледа в заобикалящия го свят, в природата, в културата, в иновациите, може лесно да открие, че средата, затворила добрите хрумвания между високи бетонни стени, далеч не е толкова иновативна в дългосрочен план, колкото средата с отворен край. Дори и да не искат пълна свобода, стойностните идеи имат нужда да се комбинират, да се сливат, да се прегрупират.
Те искат да се допълват една друга, точно както искат и да се съревновават. Това е и основната теза, която авторът защитава в книгата „Как се раждат добрите идеи”. Джонсън твърди, че ние бихме имали много по-голяма полза, ако обменяме и свързваме идеите си с тези на околните, отколкото ако мислим и действаме самосиндикално. „Как се раждат добрите идеи” обяснява също защо и как някои обстановки смазват новите хрумвания, а други сякаш са като люпилни за идеи. Това е една книга за иновативното пространство и за ползата от сливането на отделните хрумки – сливане в една много добра обща идея.