"Ние сме това, което помним. Ние сме това, което не искаме да забравим. Какво щяхме да бъдем, ако нямахме спомена за редките моменти на щастие, за часовете на скръб, за времето, когато са се раждали прозренията ни за смисъла и безсмислието". Въпросът отправя литературният критик Божидар Кунчев чрез книгата си „Когато времето кристализира“.
Може да я намерим от 26 октомври в книжарниците. Чрез нея авторът ни припомня онези неща, които не иска да забрави. „Трайните неща“, които са го вълнували. „Когато времето кристализира“ е неговата представа за творческото начало в човека, който в движението на времето търси и понякога намира себе си.
Божидар Кунчев е автор още на книгите "Един бял лист, едно перо" (1981), "Александър Вутимски" (1984), "Иван Пейчев" (1986), "Александър Геров" (1987), "Поглед върху поезията" (1990), "Насаме с Гъливер" (1997),
"Човешката участ в творчеството на Атанас Далчев, Александър Вутимски и Александър Геров"(2003), "Да отидеш отвъд себе си" (2007) и др.