Не знам как точно стават работите със световната конспирация, но има достатъчно хора, които много силно вярват в нея. Та затова се нижат книга след книга и теория след теория – горе долу откакто масовото общество светува.
След излизането на „Шифърът на Леонардо“, освен че авторът стана противно богат и известен, се прочу и една от големите и влиятелни католически организации - Опус Деи. Те направо станаха звезди от сорта на Cannibal Corpse – с особените им самонаранявания и прочее ритуали.
Разбира се, Опус Деи не пропуснаха точния момент, набраха нови членове, все още се скъсват да четат лекции пред заинтересованите и разцъфтяват като пролетно лаленце.
Не че е толкова важно, но ако ви е интересно или наистина вярвате в конспирациите, тези дни излезе нова книга - “драматичен разказ за Бог, кръв, пари, власт и вяра” - „Какво е Опус Деи?“.
Авторка е Ноам Фрийдландър - писателка, журналистка, сценаристка и консултант на различни телевизионни предавания. Тя има магистърска степен по теология и еклесиастична история от престижен британски университет. Авторка е на 13 научнопопулярни книги, има многобройни публикации в Таймс, Гардиън, Тайм Аут и други водещи издания по въпросите на религията, спорта и масовата култура.
В книгата тя изследва организацията от самото й създаване.
Основана в Испания през 1928 г., католическата организация Опус Деи стартира като малко европейско култово движение, за да се превърне в една от най-големите и богати църкви, с клонове навсякъде по света.
Централата на ордена в Ню Йорк се намира в лъскав квартал в сърцето на Манхатън, а сградата се оценява на 47 милиона долара. В нея може да се открие всичко, което е нужно, за да се издържи на дълга обсада – нещо подобно на католически гарнизон – с места за живеене, както за жени, така и за мъже, наред с конферентен, образователен и консултантски център за членовете на Опус Деи.
Има над сто спални помещения, шест трапезарии и, разбира се, параклиси – на втория, осмия и шестнадесетия етаж, всички украсени с полирано дърво и мрамор.
Ню Йорк всъщност е доста странен избор за една католическа организация, която се слави тъкмо със своята потайност. Всъщност не се знае почти нищо за движението, което стои зад нея.
Какво е Опус Деи? Кой членува в Опус Деи? Откъде и – още по-важно – как това движение успя да събере огромното богатство, което е нужно, за да се купи 57 метра висока сграда в самия център на Манхатън? Трябва ли да се страхуваме от Опус Деи?
Разраснала се в годините на Франко след Испанската гражданска война, организацията преминава през многобройни обвинения за връзка с нацистите през Втората световна война и достига апогея си при папа Йоан Павел II.
Той почти светкавично канонизира основателя Хосемария Ескрива за светец и дава на Опус Деи уникалния статут в Църквата „лична прелатура“. Неутолимата амбиция даде на ордена господстващо присъствие в самия център на католицизма, като всичко това се постигна от 1928 г. насам.
Днес Опус Деи е отговорна пред един-единствен човек на земята: Негово Светейшество папата.
Книгата се опитва да отговори на много въпроси: Как и откъде произлиза католическата организация Опус Деи? Имат ли основание всичките обвинения и критики, които я съпътстват? Какви са връзките на Ордена с ЦРУ и Ватикана, с авторитарните режими в Латинска Америка и с Белия дом? Кой събори комунизма в Източна Европа – Опус Деи, папа Йоан Павел II, известен с мирянското си име Карол Войтила, или всички заедно?
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.