Кой?
Кога?
От известно време – има-няма месец.
Къде?
Вече в книжарниците с новия си проект "Братя Мангасариян на живо" – първият реалити роман в света, който върви заедно с мултимедийния диск "Party Stres" с шест нови песни, два клипа и снимки.
"Автобиблиографичната" книга е съставена от Зюмбюл Мангасариян и одобрена, илюстрирана и озвучена от Среброто Мангасариян и Кулю Мангасариян.
Какво?
Ето част от премиерата:
След нея реших задължително да се видя с автора на книгата – Зюмбюл и да си поговорим как по-точно всичко, което чета в книгата им , "се случва на момента или (Е = m.c2)".
Как?
Колкото и да е странно, има как. Обясненията са в интервюто и в цитата от корицата: "Четивото е за ценители на паралелната истина и е съобразено с всяка възрастова група в зависимост от етапа на духовно развитие, в което се намира четецът".
Откъде дойде идеята за романа?
В този роман аз съм се опитал да събера определени изрази от наши интервюта и концерти наживо.
В самото начало аз седнах и написах книга за Братя Мангасариян, за да можем ние сами да си изясним що за образи са нашите образи.
До голяма степен това е тази книга.
След това започнах да събирам реплики от интервюта. След това взех и бисерите, които тримата сме казвали по телевизиите.
Направих редакция на първата книга, махнах някои от старите неща и допълних новите. Това е книгата, която е на пазара в момента.
Кое му е реалитито на този “реалити роман”?
Това, че голяма част от нещата са били родени наживо. Всеки от нас е изръсил нещо, което е много ценно. Аз съм главен редактор на този роман, но нещата вътре са общи.
Нали знаеш, че един мъж трябва да знае кога да пълни члена и кога - не. Нарочно ли има безобразно много правописни грешки в романа и нито един уцелен пълен и кратък член?
Аз самият допускам много правописни грешки и това с пълния член не мога да го разбера. Щот съм добър по литература, но не и по български.
Та много запетайки и пълни членове са си моя лична грешка, помолих моята съпруга, която е редактор на книгата, да не ги поправя.
Първият вариант на романа нарочно беше с неправилен български език. Имаше много чуждици и беше на език, който напомня ромския – като този, на който ние се изразявахме много дълго време.
А защо спряхте така да се изразявате?
Нещата еволюираха – на мен лично спря да ми е интересно. Това беше с цел ние да насочим вниманието към нас.
Как се роди идеята на този образ? В романа има много критики на консуматорското, масово общество, а вашият образ беше негова крайна хипербола... Какво се случи?
Ние много се прoменихме. Това, което обаче аз не промених е, че все още ми е странно това консуматорско общество.
Много ми е странно това, че си създаваме идоли и им се кланяме. Много ми е странно, че някой смята, че е по-голям от друг. А най-много ме дразни, че супер лесно слагаме определения – казваш - “някой е такъв” и точка.
Звучи ми все едно говориш за обвиненията, че сте откраднали идеята за реалити роман от Радио София (според медията месеци преди издаването на книгата в предаването "Шифърът на елкинемите" се е правил реалити роман, разказан от гостите - български интелектуалци)?
А т'ва пък с интелектуалците ми е много смешно. Общо взето под “интелектуалец” аз разбирам “човек, който размишлява докато страда от махмурлук”.
Вие тръгнахте като пародия на всичко грозновато у нас - “музиката за гледане”, простотията, селските труженици, които се вливат в българския шоубизнес. Но намерихте ли начин да бъдете алтернатива, или да се противопоставите? Има ли бъдеще проектът, след като вече ви е омръзнала някаква част от образа?
Аз лично смятам, че има бъдеще. Аз не се поддадох на схемата, която иронизирахме, макар че станахме част от нея.
Но си дадох сметка, че всеки има право да харесва какво му се иска. Идеята е да разбереш твоите неща, а не да критикуваш другите, както ние започнахме в началото, защото иронията също е критика.
Това е промяната. Нашият образ беше критика по един, или друг начин, а сега просто започнахме да харесваме повече, отколкото да презираме.
Към романа има диск – книгата негова обложка ли е, или музиката е саундтрак на романа?
Хаха, романът е обложка на музиката. Но всъщност това са два отделни продукта, които нямат нищо общо един с друг.
Дискът е подарък. Когато работех по романа, се оказа, че с него можем да пуснем песни и клипове. И тъй като имахме готова медия, направихме един готин продукт и така.
За кого е този роман?
За мен, хаха. Не е задължително четиво, но ако хората се кефят... Абе отзивите са много добри – постоянно ми се обаждат хора, които са го чели. И най-готиното е, че върви като топъл хляб. Постоянно свършва по книжарниците.
Много е хубаво, че можеш да правиш каквото си искаш. Ето например и Кин Стоянов е искал да продаде роман, но никой не е искал да му го издаде...
В книгата има биографията на Мангасариян в бизнеса, семейството и всичко друго, освен в музиката. Разкажи как се родиха братята в музиката?
Ние все се забавлявахме с този образ и веднъж направихме една песен, която никой не искаше да пусне никъде. Обаче тя стана най-теглената mp3-ка в интернет.
И когато това се случи, хората в медиите се усетиха, че става нещо. В началото я носихме на 100 места. В един момент аз отивам на море и на плажа чувам “Бай Мангау”.
Разбираш ли какво учудване, след като са ни отказали толкова пъти?
След това правим "Терореро", която става тотален хит. След това максисингъл – най-продаван, диск – също най-продаван. Това е.
Веднъж казахте на едни награди, че поздравявате българския рап, защото най-накрая не сте номинирани в категорията. Каква ще е липсата за българката музика, ако изобщо ви нямаше?
Много хора ще спечелят от това, защото най-после ще има някакви нормални неща в България, а не изродщини, каквито правим ние.
В крайна сметка ние не сме нито литератори, нито музиканти. И това, че не се самоопределяме като такива, много ни харесва, защото можем да правим каквото си искаме.
Включително да не можем да сложим един правилен пълен член или запетайка. Това не ни прави по-малко важни от Кин Стоянов, на когото хич не му вървят нещата.
Е, явно ще трябва да те питам и за него, след като го спомена два пъти..
Ми това е синът на Радой Ралин. За първи път разбрах, че Радой Ралин има син, когато той излезе и ме обвини в плагиатство за неговата идея в някакво предаване, което не съм чувал. И ми каза, че с хора под псевдоним не разговаря. Аз се чудя дали е говорил с баща си, щото не се казва Ким Ралин очевидно...
В книгата казваш, че PR-ът на Осама много те кефи. Ако можеше да го наемеш да прави вашия PR, би ли го направил?
Ми доста краен му е неговият... Май няма да го взема... Макар че според мен Осама е много по-литературен герой от Братя Мангасариян...
Все не разбирам Братя Мангасариян вие ли сте, или са образи....
Ами виж ся, то всеки е образ. Ся можеш ли да ми кажеш Веселин Маринов той ли е, или е образ. Според мен, това е образ. И той даже изглежда доста нещастен от този си образ. Всеки се появява и почва да се представя за някой си.
Кой те кефи в българската музика?
Има много готини хора, но много от тях страдат от това, че са в музиката. Но такова страдание като в поп-фолка никъде другаде няма.
Абе, не изглеждат много нещастни, скоро Мария обясняваше надълго и нашироко в едно списание за шопинга си в Милано...
В Милано ли? Няма такова нещо. Никой не ходи на шопинг в Милано. Но най-вероятно могат да бъдат засечени на шопинг в Илиенци. За кво говориме изобщо? Мога да ти кажа, че един попфолк изпълнител, който е добре ангажиран, изкарва средно около 5 хиляди на месец.
Ще правите ли турне през лятото?
Имахме предложение за 20 дена, но отказахме. Сега следва една тотална почивка.
Вашият образ имитира ромите. От къде дойде това?
Има една черта при тях, която е много ценна. Това е силна вяра и наивност, никога не си виновен за нищо и изобщо не ти пука. Примерно ако аз открадна нещо, ще изпитвам огромна вина. Но това преминава през тях, без изобщо да усетят нещо. Циганинът не изпитва вина за абсолютно нищо.
Една от теориите за това, по което човекът се отличава от животното е, че нашият отговор на закона на джунлгата е, че можем да обвиним друг за собствения си неуспех. Но в този случай, обикновено точно малцинствата са потърпевши и жертви на този цивилизационен проблем...
Права си, понякога те обират пешкира. Но те са и филтрите – той може да открадне и вътре в себе си никога да не е крадец. Също да излъже.
Не знам дали знаеш, че в областта хипноза има т.нар. “циганска хипноза”. Това ми се случи преди няколко дена.
Една стара циганка с дете ме спря на улицата и ми каза нещо, което аз приех за чиста монета всяка дума, колкото и да беше абсурдна. Каза ми, че й трябват пари, защото детето й е много болно, а го носеше като чувал на рамото си и как утре щели да му правят операция.
Изръсих си портмонето на секундата. Ако бях се усетил веднага, че лъже, може би нямаше да й дам всичко, макар че винаги давам.
Но аз попаднах в нейния филм. Беше толкова искрена, че нямаше как да се усъмня. След това много мислих и даже известно време ходих след нея. И не можах да си обясня как го направи.
Интервюто не стана много смешно като останалите ви....
Ми не ми е интересно да се правя на клоун вече, както ти казах...
А обезсмисли ли се това да бъдете смешни?
Не, то никога не може да се обезсмисли. Но понякога е хубаво и да говориш това, което искаш..
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.