Надеждите за настъпването на нов мирен международен ред след края на Студената война бяха разбити от отрезвяващата действителност: Великите сили отново си съперничат за чест и влияние.
Националните държави и старите взривоопасни сили на национализма запазват мощта си.
Светът си остава „еднополюсен“, но международното съперничество между Съединените американски щати, Русия, Китай, Европа,
Япония, Индия и Иран пораждат нови заплахи от избухване на регионални конфликти.
Комунизмът е мъртъв, но една нова надпревара – между западния либерализъм и големите източни автокрации – отново зареди геополитиката с идеология.
Накрая, радикалните ислямисти повеждат насилствена битка срещу модерните светски култури и срещу онези сили, които според тях са проникнали в техния ислямски свят и са го завладели и омърсили.
Голямата надежда, че след края на Студената война светът ще навлезе в епоха на международна геополитическа конвергенция, не се сбъдна.
Сега, чрез новата книга „Завръщането на историята и краят на мечтите“ (реплика, пародираща известната теория на Франсис Фукуяма за „края на историята“), Робърт Кейган изкусно поставя най-важните въпроси, пред които са изправени либералните демокрации.
Чрез книгата авторът го предизвиква да решат дали искат да моделират историята, или ще позволят други да го направят вместо тях.
Кейган е старши асоцииран член на Фондацията за международен мир „Карнеги“, трансатлантически член на ръководството на Германски фонд Маршал и има своя рубрика във „Вашингтон пост“.
Автор е на много книги за съвременността, сред които A Twilight Struggle: American Power and Nicaragua, 1977-1990, и е редактор, заедно с Уилям Кристъл, на Present Dangers: Crisis and Opportunity in American Foreign and Defense Policy.
Издава: "Обсидиан"
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.