Убийствено риалити

Последно се срещнахме с Богдан Русев покрай излизането на „Ела при мен“.

Година след това си говорим за завръщането му в медиите отново като главен редактор, какво му се случи напоследък и какво възнамерява да прави от тук нататък.

Най-важното, за което се срещнахме, разбира се, е „Къщата“ - нов детективски роман.

Четивен, суперзабавен, пълен с типичните за автора игри на езика, той изобщо не ни лишава от съспенс и интрига.

Загадката се върти около съвършеното риалити - „Къщата“, в което е извършено съвършеното убийство - толкова професионално, че извършителят не е уловен от камерите. За да разследва случая, под пълен секрет е нает частният детектив Ники Вълков — симпатично-самоироничен агент, през чиито очи виждаме цялата история.

Тя се чете на един дъх, пълна е с типичните за жанра подозрителни типове и случки, а приликата с реални лица притотипи не само че не е случайна, ами и е на всяка страница (все пак Богдан е бил сред първите в екипа на българския Биг брадър).

Градската среда, в която тече действието, пък е толкова добре пресъздадена, че сюжетът изглежда като перверзно добре оформена фантазия — съвсем възможен вариант на реалността.

Повече - от Богдан...

Защо реши да напишеш жанров роман?

Те повечето ми романи са жанрови – "Електрочакра" е киберпънк, "12 приказки от Белегаст" са приказки, "Вълшебна нощ" беше експеримент с любовни истории.

Всъщност само „Ела при мен“ беше нежанрова, но пък тя е вид историческо-биографичен експеримент.

Знам, че имаш проект да продължаваш да покоряваш жанрове – какъв е следващият?

Следващата книга ще е фантастичен детски роман. Действието ще се развива в бъдещето, ще има извънземни, роботи, говорещи животни и такива работи.

Искам да го напиша, защото аз съм супероптимист за бъдещето на човечеството като биологичен вид – хич не е модерно в момента, но съм такъв.

И искам да разкажа някаква история, която да се развива в бъдещето, когато ще сме преодолели всички глупави проблеми като екологичната, енергийната, финансовата и т.н. кризи. История, която е след тях и в която ще се разхождаме насам-натам по звездите и ще е много яко.

Тоест няма да се основаваш на научни факти...

Ха-ха, не. Аз така или иначе се интересувам от такива неща и чета постоянно за разни открития. По темите, в които ще се интересувам в романа, ще прочета това-онова – например клониране, контакт с извънземните и други такива.

Разбира се, това ще е детска книга, няма да е нужно да е толкова научна издържана, колкото етична.

Идеята е не толкова да опиша най-яките извънземни, колкото как според мен би трябвало да се отнасяме към тях, когато ги видим.

Това, че има математическа формула, по която се развива сюжетът на всеки кримироман, включително на “Къщата”, помогна ли ти при писането, или ти пречеше?

Аз изобщо, като реших да пиша детективска книга и си играех с различни идеи, много бързо реших, че тази би била добра криминална история, защото стана много естествено самото разследване – имаш краен брой заподозрени, почваш да ги проверяваш и така.

Бързо я измислих, не трудно.

С какво ти помогна фактът, че превеждаш кримки?

С всичко – това беше учебникът – превел съм 15 такива книги от добри автори, а когато превеждаш, се научаваш на много повече неща, отколкото когато четеш.

Имаше ли голяма разлика между замисъла и финалния вариант на „Къщата“?

Не. Това също беше нещо, което правех за първи път – да знам предварително какво се случва с героя глава по глава. Не можех да си позволя текстът да ме изненадва, защото аз трябва да изненадвам читателите.

Всичко беше планирано - бях окачил на стената едни листчета какво се случва глава по глава. После самото написване беше суперлесно – за 2 месеца.

И все пак си се колебаел дали се е получила. Защо?

Ами защото по всяко време мога да изплющя история за млади хора в града, които се разбиват от партита и секс - това съм го правил, знам как се случва и как се разказва, познавам такива хора, знам езика им и т.н. Докато това с детектива ми беше ново.

Не бях сигурен дали не е прекалено литературно, не бях сигурен дали може да повярваш на основния образ. Също не бях сигурен в качеството на самата загадка – дали прекалено рано няма да се сетят кой е лошият и такива работи.

Затова този път не я показах първо на приятели, а на издателката си.

В книгата има много герои с явни прототипи – имаше ли оплаквания, коментари, обидени?

Обидени никога няма от моите книги. Иначе всичките ми бивши колеги си ги познаха персонажите. Много хора се бяха впечатлили от описанието на Катя Сребрева. Прочели книгата и й се обаждали да й кажат колко добре съм я описал. Но не е само тя. Почти всички в книгата имат реални прототипи.

Не мога да не те попитам за тоновете реклама в книгатa - платиха ли ти, или наистина толкова много обичаш черно "Джони"?

Ха-ха, не, мисля, че съм пил черно "Джони" само два пъти в живота си – то беше лафче - символ на ненужния лукс.

И никой не плати за рекламaта на заведения и разни такива – просто харесвам тези места и неща и действието го е изисквало. Само за колата на главния герой се чудех, но в крайна сметка избрах нещо, което му отива, нещо, което се връзва с характера му, а не нещо, което аз харесвам.

Градската среда в “Къщата” е описана много добре, а в българското кино тя не съществува. Понеже си киноман, какъв филм би могъл по подобен начин да я пресъздаде?

Представям си например да филмират книгата, ха-ха. Аз даже имам предложения вече.

Ако сред 10-те прилики между теб и героя ти са лайстната, с която удряш колата, боксът и красивата приятелка, кои са разликите?

Лайстната да, но на бокс вече не ходя, защото от една година съм горд притежател на дискова херния. Но покрай бокса съм вкарал готини неща – примерно ако не бях тренирал, нямаше да познавам толкова добре Краси (треньор по бокс - бел. авт) и нямаше да го опиша толкова готино.

Красива приятелка вече също нямам, но мацката от банката в книгата има реален прототип – не знам дали е чела книгата...

Повечето неща са различни, но един съвпадна много приятно – когато свърших всичко покрай “Ела при мен” - представянето и четенията, се преместих и новата ми къща супермного ми приличаше на място, което би било подходящо за офис. Така че апартаментът и кантората на Ники – това е суперреално.

Тогава си седях в новия апартамент, нямах много работа и си представях какво бих правил, ако нямам работно време и колеги и завися само от себе си. Това си е мъжка фантазия, предполагам и женска. И беше хубаво.

Но всъщност мисля, че с Ники сравнително малко си приличаме в сравнение с лирическите герои в други мои книги, в които съм вкарал някаква автобиографичност.

Тук си беше роля.

Не бих могъл да направя нещата, които той прави – много по-ефектен е.

Какъв би бил саундтракът на книгата?

А, виж за това не бих се замислял... Мислил съм кой актьор може да бъде...

Кой?

Петър Мелтев – супер ме кефи. Хем балкански, хем не много. Иначе за музиката – Блуба Лу биха направили страхотни неща за тази книга, ако успея да ги вдъхновя.

Говори се, че като си бил глас на Биг Брадър, много си манипулирал участниците – вярно ли е?

Не. Ние бяхме едни бебета тогава и изобщо не знаехме докъде може да се простира манипулацията. Освен това аз съм бил в Биг Брадър нещо като три дни.

Е, не три дни, но няколко седмици, в които само една бях глас, а през останалото време бях редактор мисии.

Гледаш ли риалити?

Много ми е трудно, ей богу. Гледам всички, които почват, за обща култура, но не ми е интересно вече.

В книгата “Къщата” е идеалното и различно риалити. Това някаква твоя идея за какво трябва да е риалитито ли е, или просто за сюжета?

Не, “Къщата” е риалитито, което ми трябваше за книгата.

Стана ли ти приятно, когато те номинираха за ВИК?

Да, разбира се, но бях суперразочарован, че не влязох в шортлиста. 15 000 лева изобщо не са малка награда но не се борех за първо място, защото имаше няколко други много добри книги.

От друга страна, за мен точно писането на жанрови романи е начин да заобикалям тази литературна суета. Имам си издатели, много съм доволен от тях, пиша си каквото си искам, те чакат следващата ми книга и общо взето стоя настрани от цялата сцена. Да, бих живял като писател и би ми се искало да съм световноизвестен, но отдавна съм разбрал, че това няма как да стане, така че съм окей с това, което имам.

Коя българска книга и филм напоследък ти харесаха?

“Дзифт” не е лоша, въпреки че филмът е по-добър. Достъпен, лесно гледаем и направен с голямо чувство за съвременна филмова култура. Като за български филм е 'бати филма - няма друг такъв.

И на Илия Троянов ми харесват книгите – малко чичковски вкус съм развил, но никой български писател не може да си позволи да пише с такова самочувствие. Супергъзар е.

Филмът “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” също ми хареса, въпреки че не харесвам кино тип Кустурица. Също със самочувствие направен и доста приятен. Широко скроен без много глупости.

“Черната кутия” на Алек Попов ми хареса. Много ми е интересно Георги Господинов какво ще напише – очаквам го с нетърпение. Чакам и един нов български филм за Хемингуей с любимата ми актриса Гергана Плетньова (бейбито в клипа на Остава “Baby” - бел.авт.).

Щях да те питам какво би те накарало да се завърнеш от рекламата в медиите и се оказа, че вече си главен редактор на Капитал Light. Защо заряза престижната позиция криейтив директор с готините хора и многото кинти?

Ами омръзна ми – вече 4 години работех това – дадох всичко от себе си и зациклих. Ако идваш от медии в рекламна агенция, най-готиното е, че там много повече се мисли, отколкото в медиите – в смисъл – сядаме на една маса 4 човека и мислим.

Искам това да го пренеса сега в медиите като начин на работа.

От друга страна, не ми харесваше, че постоянно правиш компромиси – в списанието много повече контролираш крайния продукт.

Ще ми липсват снимките – да снимаш реклама, си е като да снимаш филм – суперзабавно е. Но както и да е – решението беше назряло – даже си мислех да напусна агенцията и да си почина няколко месеца, но дойде предложението от Капитал и аз се съгласих. Очаквайте резултатите...

Прочети откъси от книгата тук и тук.

Чуй кратък откъс от "Къщата", прочетен от Богдан. Пълният вариант на видеото можеш да гледаш тук.

Къщата се издава от Обсидиан.