Да преминеш "Над дъгата" с българския комикс

Докато през 80-те години на миналия век щъркелът Чоко учеше жабока Боко да лети, а Крали Марко не спираше да приключенства, всяко хлапе, без значение дали е пораснало, с трепет чакаше новия брой на списание "Дъга". Днес авторите на малко позабравения български комикс решиха да извадят любимите на няколко поколения герои и да ги подредят в обща изложба. И ето че два етажа от „Шипка“ 6 едва побират техните персонажи, нарисувани през 20-и и 21-ви век. Наредени са 600 творби на близо 100 автори. С един от тях Сотир Гелев - аниматор и един от авторите на списание ДЪГА, успяхме да си поговорим за събитието, за комикса и за анимацията у нас.

Закъсняла ли е такава изложба? Защо се случва чак сега?

Всяко нещо се случва тогава, когато е възможно, така че не мисля изложбата да е закъсняла. Ако беше се случила петнайсетина години по-рано, в нея нямаше да присъстват голяма част от младите художници, а това би било жалко.

През последните двайсет години комиксът в световен мащаб много се промени. Това даде отражение и на авторите в страната ни. Обогати се изобразителният и литературният му език. Може би я организирахме сега, защото почувствахме, че имаме какво ново да кажем.

През изминалите двайсет години след последния брой на вече култовото списание "Дъга", ние, авторите, които публикувахме на нейните страници, се занимавахме (и продължаваме) с какво ли не. Някои от нас бяха на мнение, че никога повече няма посегнат към комикса. Но времето променя всичко и донякъде от носталгия, донякъде от нуждата да разказваме нови рисувани истории, ние се събрахме и решихме да опитаме отново.

Резултатът е албумът "Над дъгата", който издадохме миналата година. Неочакваният за нас успех на албума и на съпътстващата го изложба (изложбата бе представена в осем български града!) ни накараха да се замислим за нещо по-мащабно. Така се роди идеята за обща изложба на българския комикс.  

Превръщането на идеята в събитие ни донесе много също толкова неочаквани емоции. Ние предполагахме, че ще съберем трийсетина автори и ще успеем да спретнем една прилична, но скромна изложба. Това, което се случи, ни остави без дъх. Получиха се огромно количество творби, а качеството им надминаваше всичко, което си представяхме. Особено възхитителни са младите художници. Който не вярва, да отиде да разгледа изложбата. Според мен това е едно от най-значимите културни събития в България за тази година.

Как бе направена селекцията за настоящата изложба?

Постарахме се да оповестим подготовката й с всички възможни средства. Някои от авторите поканихме лично, други сами изпратиха творбите си – селекцията не беше на конкурсен принцип. До голяма степен това доведе до разнообразие, което целенасочената селекция може да ограничи. А и нашият стремеж беше да представим колкото се може по-пълно артистите, които се занимават с това специфично и много трудно изкуство.
Казвам трудно, защото да създаваш комикси се изискват знания и умения, които са много редки и трудно се срещат накуп в един артист. Нужно е да умее да разказва истории, да рисува сръчно и убедително, да има оформителски усет и графична култура, да има обща култура и усет за съвременноста, да прави проучвания, да събира информация и да умее да я синтезира, да притежава волско търпение и физическа издържливост – и това не е всичко...

Въпреки че в България няма учебно заведение, което да дава специализирано образование за комикс-артисти, почти всички участници са на изключително високо професионално ниво. Те могат да бъдат показани навсякъде по света без капка притеснение. В момента работим това да стане и нашите автори да бъдат представени на международни форуми и да получат признанието, което заслужават.

Колко време продължи подготовката за тази експозиция?

Справихме се относително бързо, за седем-осем месеца. За това имат заслуга най-вече Петър Станимиров и Румен Чаушев, които изнесоха почти цялата организация на гърба си. На оптимизма на кураторите на изложбата Антон Стайков и Александър Въчков до голяма степен дължим разнообразието на авторите, които участват в изложбата. Много важна е и подкрепата на Съюза на българските художници, защото без нея изложбата нямаше как да стане факт. Разбира се, нашият стремеж е експозицията да стане ежегодна и редовно да представяме постиженията на авторите на комикси в страната ни, защото те заслужават нашата подкрепа и вниманието на публиката.

Тази година ние учредихме Годишна награда за български комикс. Първият неин носител е забележителният художник Любен Зидаров, един от най-важните художници в българската илюстрация и в изкустото ни изобщо и един от съдателите на българския комикс, който тази година навършва 90 години.

Най-силният момент на комикса в България е през 70-те и 80-те години на миналия век. Следва затишие. Какво накара екипа на списание "Дъга" да се събере отново преди две години?

Чесно казано, преди три години ние се събрахме просто да се видим и от дума на дума се роди идеята да направим албум... и всичко останало. За да официализираме намеренията си, създадохме сдружение "Проектът Дъга" и си поставихме няколко задачи, които да осъществим. Най-важната е да се опитаме да върнем интереса към комикса в България и да съдействаме за неговото развитие. Както споменах, комиксът отдавна не е забавление само за деца. В света се създават всякакъв тип комикси – от такива за забавление до творби, разглеждащи сериозни човешки и дори политически теми. Комиксът е важна част от културата на всяка развита страна и ние не можем да си позволим да останем назад от света.

В експозицията има комикс и с Васил Левски на Владимир Коновалов. Кой е съвременният български герой, подходящ за комикс?

Владимир Коновалов е много талантлив художник и неговото присъствие е чест за нашата експозиция.
Нашата комикс традиция вече е създала свои популярни герои, достатъчно е да споменем Добромир, Дарко, Бубачко, Крали Марко, Справедливите, Елосите и пр. Моето мнение е, че ние не се нуждаем от герои, подобни на американските или японските. Всеки убедителен персонаж, вплетен в добър разказ и впечатляваща графика, е достоен да присъства на страниците на съвременните български издания (дано има повече!).

Има ли начин чрез комикса образователната програма за деца да бъде разнообразена и обогатена? И изобщо знаете ли дали Министерството на образованието е отворено към подобно обсъждане?

Комиксът е универсален жанр и може да бъде използван за каквото ни хрумне. Употребата му в помощ на образованието е съвсем естествена и датира още от началото на миналия век. Не ми е известно някой да работи в тази посока и какво е мнението на Министерството на образованието, предполагам, че на никого там не му минава през ума нещо подобно. Но не са виновни хората от министерството. Липсата на български комикси в културната ни среда е основната причина да не се използва такъв мощен визуализиращ инструмент в помощ на образованието.

Тук е необходимо пояснение защо това е така. Създаването и издаването на комикси е трудно и доста скъпо занимание, сравнено с нормалното книгоиздаване. Всеобщото мнение, че комиксът е "комерсиален продукт", е дълбоко и изцяло погрешно, що се отнася за България, а и за Европа. Все едно да кажем, че българското кино е комерсиално – всеки ще се изсмее.

Неслучайно в Белгия, страната, която издава най-много комикси в Европа, държавата годишно отделя по един милион евро субсидии за създаването на нови албуми и за да подпомага млади автори. Само така може да съществува този раздел на изкуството в една малка страна, без който културата му неизбежно е по-бедна и провинциална.

Какво е по-важно в един комикс – историята или героите?

За комикса като литературен жанр са важни и героите, и историята. Драматургията за комикса не е по-различна от всяка останала драматургия – важат същите закони и похвати. Доколкото комиксът проявява естествен стремеж към серийност, моето лично мнение е, че добре изградените героите са по-важни за успешен комикс. Убедителните характери предпоставят измислянето на увлекателни истории, макар че развитието на съвременния комикс в някои отношения опровергава това мое твърдение.

Как се променя българският комикс през годините?

Не съм специалист в тази област. Антон Стайков и Александър Въчков са нашите историци на българския комикс. Те имат внушителни колекции и знания в тази област. Съвсем скоро ще излезе история на българския комикс от Антон Стайков, в която той се е постарал да събере много информация по този въпрос и да ни я представи по достъпен и увлекателен начин, да я визуализира богато с много илюстрации. Доколкото съм подочул, и Александър Въчков работи в тази посока, но върху какво точно не ми е известно.

Остарява ли комиксът при появата на толкова много анимационни филми?

Анимацията и комиксът се появяват почти по едно и също време. Те си влияят, но не смятам, че това е за сметка на единия или другия жанр. Въпреки че имат много общо, те все пак разказват по различен начин и по-скоро се обогатяват взаимно, отколкото да си пречат.

Защо няма съвременна българска анимация за деца?

Съвременната българска анимация среща всички трудности, с които се сблъсква нашето кино изобщо. Съществуването й е на ръба на оцеляването. По-скоро има отделни артисти, които се занимават с анимация, отколкото съществуването на българска анимационна школа. Анимацията за деца в съвременния й вид се свързва с телевизионните сериали и това е почти единствената й възможност да съществува.
Създаването на анимационен сериал в условията на съвременната медийна среда е по силите само на страни, в които има развита кино индустрия. Няма нужда да ви казвам, че в България не съществува такава индустрия.

Има ли смисъл тогава да питам защо няма изобщо съвременна пълнометражна анимация?

Ако въпросът ви се отнася до световната киноиндустрия, в момента в света се създават повече пълнометражни филми от когато и да е било. Ако се отнася до български пълнометражни анимационни филми, мога да ви кажа, че в момента се подготвят и се работи върху няколко. Колко от тях ще станат факт, само бъдещето ще покаже.
Нашето студио за анимационни филми "Гекон" също работи върху такъв филм, осигурили сме му финансиране и ако не ни мине котка път, след година и половина ще го завършим. За съжаление, филмът не е детски.