Да си писател сега-или си ненормален, или Господ те е погледнал за миг

Пълните зали, въпреки наситената програма, са признание, че освен от хляб на масата, имаме нужда и от хляб за душата. Старата слава на Бургас като град на поетите се доказа за пореден път и от желанието на всепризнати автори в национален и международен мащаб да се срещат с бургаската публика.

Нещо повече - руският сатирик Евгений Попов представи точно в Бургас първата си книга в български превод "Веселие по руски". Не подмина Бургас и китайският поет Маджя Дзиди.

На връщане от международна писателска среща в Полша той реши да даде възможност на бургазлии да се докоснат до екзотичната духовност на един далечен народ, претворена с невероятно майсторство в стиховете му от "Акорд на съня". На български.

Изключително добрият превод на книгата е направен от Христо Караславов. Срещата с представител на една от 56-те националности в Китай - народът И, ще се запомни. Да надзърнеш в една непозната, красива вселена и да разбереш, че всъщност тя ти е до болка близка не е нещо, което се случва всеки ден.

А и защото у нас китайски поети, и то съвременни, не са превеждани повече от 30 години. "Всеки поет принадлежи на своя народ, но истинската поезия няма родина. Защото поезията е това, което може най-добре да свърже два различни народа" - сподели Маджя Дзиди.

Преди срещата с китайския поет завръщането си от политиката в литературата направи в Бургас и Александър Йорданов.

Литературоведческите му текстове обхващат българската литература от Вазов до Николай Кънчев.

"Да си писател в днешно време значи че или си ненормален, или Господ те е погледнал поне за миг", каза експредседателят на парламента, който между другото точно в Бургас е карал войниклъка.

И още - "Глупавата българска психология, че депутатът е повече от поета, ще ни изяде главата. Чиновниците трябва да свалят шапка на поетите." Това го казва Александър Йорданов, може би прозрял в тази истина точно от годините си в политиката. Да, ама не. А би било хубаво...

Иначе - есенните вечери в Бургас са наситени. В програмата на литературните празници са баладично пътуване в поезията, представяне на белетристите, бардовете, майсторите на хайку, премиери на книги... Та чак до 1 ноември!

И нищо, че бургаските писатели си нямат дом - техният клуб сега е казино. Нищо, че от бюджета за култура на общината, който е 870 000 лв. , за писателите се отделят едва 3000.

Нали писателите ги има. Нали залите са пълни. Пък и нали в началото бе словото.