Споменът за 1956 година, не само за унгарците, е изпълнен с много потискани вълнения и емоции. Дали пък не и с равнодушие? Как звучи споменът за 1956-та сега? За това се опитва да говори документално фотографът Карой Кохол, още повече, че творбите му остават скрити цели четирийсет години, обясниха от "Дебют". След смяната на системата той отново се връща на същите места.
Кохол е автор, който е познат на българската публика с изложбата си "Изкуството на еврейските гробища в Унгария", представена през ноември миналата година в Унгарския културен институт в София, както и с участието си през октомври тази година в 16-ите пловдивски международни фотографски срещи.
По думите на Мариан Киш, изкуствовед и куратор на проекта, снимките, направени по време на драматичните събития, са донякъде сдържани поради риска по време на снимане и главно поетични причини. Въпреки това те фиксират точно духовно-нравствения терор, както и повратите на миналите десетилетия, смята Киш.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.