Карикатурист от класа

Избрани творби на един от най-добрите за времето си гравьори Джеймс Гилрей ще бъдат показани в петък в Националната галерия за чуждестранно изкуство (НГЧИ).

Експозицията е посветена на 250-годишнината от рождението на Гилрей (1756 - 1815), чието име се свързва с разцвета на професионалната карикатура в историята на английското изобразително изкуство от края на 18-и и началото на 19-и век.

Според изследователите това е времето, когато италианското разбиране за карикатура се възприема на английска почва в светлината на новата журналистика, открито атакуваща обществените и политическите недъзи.

НГЧИ притежава колекция от 76 негови творби, а ценителите ще видят около 40 от тях. Сред тях са "Демокрация или скици от живота на Бонапарт", "Апотеоз на корсиканския феникс", "Въоръжените герои", "Майсторски удар", цикъла "Френски нрави".

Джеймс Гилрей е един от художниците, които използват карикатурата като оръжие за борба между английската буржоазия и аристокрацията. Мнозина смятат Англия за родина на карикатурата. Там тя се превръща в самостоятелна част от графичното изкуство.

Художникът е син на гробищен пазач. На тринадесет годишна възраст прави първите си карикатури, които или не са подписани или са с измислени инициали.

Той проявява заложбите си като чирак в ателие за гравиране на документи в Лондон. Поради таланта му го приемат в Лондонската кралска академия, където изучава тънкостите на гравьорското изкуство. Първата му подписана карикатура "Пади на кон" се появява през 1779 година. С прозвището "пади" наричали ирландците. Три години по-късно се появява и първата му политическа карикатура.

Прицел на неговите графични листове, които се разпространяват не само в Англия, но и в цяла Европа и Америка, са характерни фигури на политическото злободневие от времето на Джордж Трети, начело със самата кралска двойка, както и персонажите на Френската буржоазна революция, но най-голяма известност му донасят карикатурните превъплъщения на "Малкия Бони" - така художникът е наричал Наполеон.

Гилрей пътешества във Франция, Фландрия и Холандия. Творбите му се издават от Хана Хъмфри, която се грижи за него.

В творчеството на Гилрей и неговите съвременници (Томас Роуландсон, Исаак Крукшенк) езикът на карикатурата - макар донякъде вкоренен в сатирично-нравоучителните сцени на Уйлям Хогарт, все по-ясно откроява собствената си специфика, на границата със сатиричната графика и рисунка, за да се превърне в основа на днешното разбиране за карикатура.

Изпълнени в техниката на офорта и гравюрата на метал, съчетани с акватинта и ръчно оцветяване (според тогавашната практика) и пояснителни текстове, карикатурите на Гилрей са живи сцени на отминали позабравени или трудни за "разчитане" събития. Те завладяват съвременния зрител със своите опростени и ярко цветни форми, в стихията на гротескно-театрализирани жестове, безпощадно деформирани типажи, нерядко изпълнени с мрачен хумор, и неочаквани "препратки" към днешния ден.

Умира през 1815 година след няколкогодишно умствено разстройство. Погребан е в двора на църквата "Сейнт Джеймс" в Лондон.

Творбите на Гилрей са добре познати на българския зрител благодарение на две изложби от 2000 година насам, когато беше показана цялата колекция от негови карикатури, съхранявани в НГЧИ.