Според проф. Аксиния Джурова, „Актът за Валентин Старчев е сравнен със свиренето на най-съвършения инструмент – Арфата. Този, чрез който Орфей постига върховния момент – едновременно сливане с божественото и със себе си. При Старчев достигането на този момент е интерпретирано дръзко, дори брутално в някои от рисунките.
При него жената свири на Арфа. Тя дърпа струните на Арфата, за да потъне и да се разтвори в нейните звуци... Чрез тази нео-иконография на темата за Акта, Старчев ни връща и към изконната функция на изкуството – тази, от която се изпитва удоволствие от човешкия живот – живот, разбиран в унисон и хармония с природата.“
В своите Актове Валентин Старчев възпява освен любовната наслада, и уталожването на нагона, на афродистичния инстинкт... В неговите рисунки се чувства умението на художника да предаде плътта и обема, присъщо в най-силна степен именно на този, който вае триизмерно фигурата. Затова линията е пестелива, но и точна, а детайлът извежда състоянието на блаженство.
Проф. Аксиния Джурова пише още, че : „Тази камерна изложба е зов към преследващата ни опасност от закърняване на собствените ни сетива... Зов, преди да е станало твърде късно, да докоснем с пръстите си, да потънем в аромата на плътта – нещо, което поколението на Валентин Старчев винаги е носило в себе си.”
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.