Според Гжегож Буяк описаните сцени обаче “не са разказ. Не са и цикъл. Те са като случайно събрани филмови кадри от живота на твореца.
Идеята им се корени не в творческите терзания, свързани с усещането за смисъла на живота, а по-скоро в нещо като литературен анекдот. По молба на родителите си Славек трябвало да премести тленните останки на дядо си.
По време на пътуването творецът усеща присъствието на скелета и осъзнава, че почти във всяка ситуация, във всеки миг от ежедневието ни съпровожда това странно същество – смъртта. Тя живее с нас. Усеща своите и нашите радости и скърби, възходи и падения. Присъства в моменти на унес и пазаруване”.
Славомир Витковски е завършил Държавното висше училище за изящни изкуства в Гданск. Работи с редица театри, като подготвя афиши и театрални плакати, програми и сценография. Автор на корици на няколко десетки книги. Ръководи рекламна агенция. Лауреат на редица награди и отличия.
В актива си има 24 самостоятелни изложби и участия в 41 общи художествени изложби ( в т.ч. в Париж, Берлин, София, Прага, Варшава, Хайделберг). Занимава се с живопис, изящна и приложна графика и фотография.
Входът за изложбата е свободен.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.