Наслада, свобода, болка. И няколко райски ябълки в Рубаи

Красимир Джидров е един от най-известните български автори, работещи с керамика, учител на съвременното поколение творци, които превърнаха керамиката в модерна медия. С прецизното изграждане на формата, финия усет за детайл и изящния рисунък, неговият почерк е разпознаваем и предизвиква не само естетическа наслада, но провокира въображението и свобода на тълкуванията.

Нееднозначните му творби, третиращи насладата, болката, телесното нараняване, са познати от изложбите в Галерия Сариев – маските с външност на воин и вътрешност на бог; съблазнителните ябълки – прекрасно, перфектно цели или огризани като женски торсове, препращат към библейски алегории и съвсем в духа на големия персийски поет – апологизират живота.

Настоящата изложба на Класимир Джидров е преклонение пред Омар Хайям и материализиран израз на неговата философия. Бокалите в тъмни и светли цветове с изписани стихове от Руба’йят и ябълките с женски лица са мъдър прочит на кръговрата на живота с неговата дуалистична единност. Наредени в две редици – тъмна и светла, бокалите са едновременно чаши на насладата и опиянението и горчиви чаши на разочарованието.

Те са утроби и урни; пълно – празни носители на смислите на битието. Ябълките, с отгризки – женски лица, разказват неизбежната болка в любовта, наранената цялост като условие за живот. Хтоничното и соларното, мъжкото и женското, тленното и вечното като в стих на Омар Хайям съществуват и като взаимосвързани, но и като опозиция, в която победител е свободният дух.

И както в рубаите на Хайям тя – глината, пръстта е изначалната, вечната, даваща и приемаща живота, а той – грънчарят е нейният мъчител, но и оформител, така и в Рубаи на Красимир Джидров той – творецът, е дал форма на извечната земя, за да я превърне в поетична керамична притча.

Изложбата може да бъде видяна до 17 юни в галерия “Сариев”, Пловдив.