Да преоткриеш красотата с "Вдъхновение"

Снимка: katyalekova.com

3 / 3

Нейн автор е Катя Лекова - по професия химик, но по призвание - художник. Рисува повече от 45 години. В изложбата са включени творби от последния период на нейното творчество. Картините са рисувани с алкидни бои, напластявани върху стъкло. Методологията се основава на опита й с маслени и пастелни бои. Пред Dnes.bg художничката споделя, че я вдъхновява импресионизма и творчеството на Моне. А всяка от творбата й е лично преживяване от нейните пътувания. Всеки детайл е поглед към място, което е видяла, преживяла, преоткрила, фотографирала и по-късно нарисувала. Акцентът в изложбата е върху римските мозайки, открити у нас, които Катя Лекова детайлно пресъздава върху стъкло. Обикаля ""Малката Базилика", Пловдив, Вила "Армира", Ивайловград, "Музей на мозайките", Девня, Обекти в София, притежаващи такива експонати (НИМ, Археологическия музей с Подземния музей към Св.София). Посещава и Сицилия, за да се запознае с римските мозайки в Армерина - „Вила Романа", от 4в. Съпоставя използваните материали и начина на съхранение на българските и италиански мозайки.

Катя Лекова има над 50 години трудов стаж като химик. Автор е на множество статии в научни международни издания, има 7 патента и над 20-годишна преподавателска дейност.

Спомня си много добре, как за първи път "залита“ към рисуването. Денят е 8-ми март 1973 г. Месец по-рано е защитила докторската си степен и веднага се връща на работа. "Това ми беше грешката. - спомня си Катя Лекова – След написването на дисертацията, трябваше да си оставя малко време за почивка. Вечерта в този ден, децата ми бяха малки и заедно със съпруга ми очакваха да направя нещо за вечеря. Аз им казах, че няма. Вместо това взех една супена чиния, направих смес от гипс форма на фойерверка и така започна всичко“.

Докато преподава в Югозападен университет "Неофит Рилски“, пътува със служебния автобус, където сред колегите й е художникът Евгени Кузманов. От него научава как се фиксират боите и как да работи с пастелите. Рисуването постепенно става част от живота й, а нейни картини  са били в галерии в Германия, Англия, Чехия, дори и в Хонг Конг. А когато Клинтън пристига в България, на шега приема предизвикателството на свой приятел и рисува вечерта пред „Александър Невски“ и светещите фоейрверки по повод гостуването му. Изпраща картината на американския президент. Оказва се, че не е лесно да му се направи подарък. Катя проучва как това може да стане възможно и й се обаждат от Американското посолство, за да й съобщят, че картината й е одобрена на художествен съвет и държавният секретар на САЩ тогава Мадлин Олбрайт е изпратила писмо, с което благодарят за творбата. А самата тя също получава плик от Белия дом с печат и картичка, подписана лично от Клинтън.

Катя Лекова преоткрива историята в картините си, но всъщност и нейни предци са били изографисани  не къде да е, а в Рилския манастир. "Това е една много интересна история. - разказва ни тя -  Дядо ми е имал хан в Дупница. По време на турското робство бил съдържател и приютявал и "разбойници". 

Една нощ му гостуват хора, които оставили две торби с жълтици. След като преспали в хана, на сутринта казали на баба Стефания и дядо Яне, че ако не се върнат до три месеца, да разполагат със златото, както намерят за добре.  Минали трите месеца, непознатите не се появили. След още три месеца от хората още нямало и следа. И макар бедни, баба Стефания и дядо Яне, които били и много религиозни, натоварили златото на магарето си и го занесли в Рилския манастир. Затова и образите им са изографисани в църквата. 

Катя Лекова събира много спомени. Сред тях има и тъжни и весели случки. Не позволява на времето да я прекърши. Търси красотата в преживяванията си, в общуването с децата и внуците си, в красотата, която е навсякъде. "Стига човек да има очи да я види“, уточнява тя.