Изложбата „Текст и керамика“, която ще бъде в пловдивската Галерия Сариев до 18 декеври, търси в работите на най-изявените български творци, работещи с керамика, съвременната интерпретация на подразбиращата се историчeска връзка на текста като надпис и керамиката като негов материален носител.
Хилядолетната история на функцията: текста върху керамиката - било то клинописа от епоса Гилгамеш или остраконите - глинените плочки с имената на прогонените от гръцкия град-държава, днес е антифункция - предимно със сувенирен характер и то обслужваща анекдотични смисли. В съвременната керамика като обект на изкуството текстът има своите релации – смислови и декоративни.
В работите на участници в изложбата - Божидар Бончев, Красимир Джидров, Георги Георгиев, Моника Попова, Росен Рашев – Рошпака, Цончо Велков, Яна Юнакова, Рада Дичева, Борис Роканов може да се види и прочете мисленето на текст-керамика като мислене за два самостоятелни субекта или за взаимосвързани части от едно значещо цяло.
Интерпретациите се удвояват и с принципа на подбор на авторите. От една страна това са имена работещи с керамика, в чието творчество текстът присъства като смисъл и буквата като визуален знак. А друга част от творците, поканени за изложбата са тези, за които досега текст-керамика е била чужда или непозната релация. Така от една страна се дава актуален обзорен поглед на изкушените от връзката на двете медии автори, а от друга страна се търси критичния и изследователски поглед на другите.
Автор с доказан интерес към темата, Красимир Джидров отново цитира и гради храмове на текстовете на Омар Хайям. Огромни вази-урни-утроби с познатите ни стихове на персийския поет за преходността и тленността.
Иронично е изваден цитатът от контекста на целостта на книжния том “Капиталът” и пренесен върху салфетки за маса, за временно ползване както пояснява авторът - Георги Георгиев.
Текстът при наивиста Росен Рашев – Рошпака назовава изображенията върху керамичния обект в “Човекът”, “Къщата на Влюбените”, а от друга страна има ролята на заглавие задаващо посока и сюжет в изображенията.
Обектите наподобяващи сепии на Моника Попова са без название, но могат да бъдат наречени най-точно: Първи лекции по Египтолотия. Използвайки отливка от порцелан на празен стъклен буркан и техниката на копирката, за да изобрази първите си записки по египтология,
В работите на Яна Юнакова символно-знаковото е в 100 положителни думи, написани на керамични плочки, свързващи се с магнити. Със захващане всеки може свободно да ги съчетае в дълга положителна поредица. Положителните смисли като случки, действие авторката запечатва в 3 поетични “изречения”.
Деструктивно към текста, Божидар Бончев придава смисъл на буквите, като пластики, като самостоятелни знаци и логични форми. Представени в стойността на думо-образуващи елементи те изключват текста от керамиката. Като композиция образуват работо под общото название “Текст”
Случайните латински букви в порцелановите фунии на Рада Дичева ни отвеждат в света на сънищата, където се губи връзката между материалното и духовно-знаковото.
Един-единствен е авторът в изложбата текст и керамика, който “идва от текста”. Поетът Борис Роканов иронично увековечава своите “Великолепни стихотворения” на керамични листове, неслучайно глазирани в смешен прекалено розов цвят. Томчето с четири великолепни стихотворения е илюстрирано от самия поет.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.