На 10 януари 2008 в залите на Националната художествена галерия се открива изложба, посветена на 130 годишнината от рождението на Йордан Кювлиев (1877-1910). Тя е дело на съвместните усилия на Националната художествена галерия и художествената галерия „Димитър Добрович”, Сливен.
В изложбата са показани и картините от колекцията на СГХГ. За първи път от десетилетия насам софийската публика ще има възможност да се наслади на изкуството на големия майстор на пейзажа и да оцени размаха и живописното новаторство на художника.
Йордан Кювлиев е роден на 3 октомври 1877 година в Сливен. През 1895 година заминава за Белгия и по настояване на баща си, търговец, започва да учи строително инженерство в Гент. През 1898, почти завършил висшето си образование, той прекъсва следването си, заминава за Антверпен и постъпва в Художествената академия. През 1902 година Кювлиев завършва „Живопис” при проф. Жулиан де Вринт.
През 1903 година младият художник се завръща в Сливен и става учител по рисуване в Сливенската мъжка гимназия. Високо ерудиран, активен участник във всички прояви на новия, модерен културен живот в родния си град, той не предполага, че Съдбата му е отпуснала само 7 години, за да разгърне таланта си на живописец.
В художествената галерия „Димитър Добрович” в Сливен се пази по-голямата част от творческото наследство на Йордан Кювлиев. То се състои от около 65 платна, които осветляват пътя на художника.
Неговите етюди са свидетелство за добре усвоени уроци на академичните правила и за чувствителността му към живописните стойности. В портретите на своите близки и приятели от Сливен Йордан Кювлиев уверено моделира лицата, конструира фигурите, отбелязва детайлите и ги „потапя” в трептящата неопределеност на сиво-зелените или охрово-златисти и червени тонове.
За съжаление, безвъзратно са загубени неговите декоративни композиции, украсявали на времето Сметната палата в Бургас. За достойнствата му на художник на монументалните форми днес ни подсказва само театралната завеса на читалище „Зора” в Сливен.
Пейзажите на Йордан Кювлиев най-пълно и последователно разкриват неговия творческия заряд и новаторски подход. Наситени със светлина и въздух, изведени с изразителна и пластична четка и свежа палитра, те са неоспоримо доказателство за импресионистичната нагласа на художника.
На 15 август 1910 година Йордан Кювлиев загива в морето край Несебър. Вероятно само дни преди това художникът е завършил своите Месемврийски пейзажи – „Морето край Месемврия” и „Кеят на Месемврия”, които бележат един от върховете на българския импресионизъм.
По повод изложбата Националната художествена галерия подготви и издава първия пълен каталог на запазеното художествено наследство на Йордан Кювлиев.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.