Графики в отчаяна гама

Графики на белгийския художник Джеймс Енсор (1860-1949) се подреждат в галерия СИБанк.

Експозицията се открива на 8 януари и ще продължи точно месец.

Художникът е предвестник на експресионизма и сюрреализма.

Известен е като един от най-големите новатори в европейското изкуство от края на XIX век. Енсор се отличава от съвременниците си с ексцентричния си стил и с богатата галерия от демонични образи и същества, които обитават творбите му.

Куратори на експозицията са Хилдегард Ван де Велде и Светлана Куюмджиева.

Те разказват, че в изложбата са включени общо 35 оригинала в класически графични техники, между които е знаменитият цикъл на Енсор "Седемте смъртни гряха".

В галерията са и двата забележителни албума с литографии "Сцени от живота на Исус Христос" и "Гамата на любовта".

Творбите очертават важните периоди и теми в изкуството на художника в експозицията "Джеймс Енсор - предшественик на модерното изкуство", чиито оригинали са част от колекцията на KBC Group - Белгия.

Точно тази колекция събира приблизително пет века фламандско изкуство.

Най-старата част от нея е представена в къщата-музей в ренесансов стил на Николас Рококс в Антверпен, поддържана от KBC Group.

В музея са представени общо 400 произведения, най-старото от които е картина на Куентин Метсис от 1500 година, както и някои шедьоври на Рубенс. 

Освен тази музейна колекция KBC Group притежава приблизително 400 образеца на фламандското изкуство от XIX и XX век, изложени в централите на групата в Белгия.
 
Най-важният артист в тази колекция безспорно е Джеймс Енсор, считат специалистите.

Освен богатата графична сбирка групата притежава и пет от живописните му платна. В София изложбата е ретроспектива от неговата биография, която включва типични автопортрети, пейзажи и градски сцени от Остенде и Брюксел.

Художникът критикува недъзите на обществото, създава сюрреалистична митология, много специфична за стила му.

Там са изложени и представите на белгийския класик за маските, демоните и скелетите.

Те се появяват еднакво интензивно и в графичното, и в живописното му творчество.

Темата за смъртта и отчаянието е превърната от него в серия от знаци, която впоследствие изиграва важна роля като провокатор и вдъхновение на зараждащия се тогава импресионизъм.

В края на XIX век повечето от произведенията му са отхвърлени от критиката като твърде скандални и предизвикателни.

Пример за такава работа е "Влизането на Христос в Брюксел", която участва в експозицията в София.

Приживе изкуството му е оценено само от шепа интелектуалци в близкото му обкръжение, но днес славата му е световна - като един от основоположниците на модерното европейско изкуство.