Още един български филм може да видим в рамките на 17-ия София Филм Фест. Историята в „Отчуждение“ на Милко Лазаров тръгва от Гърция с един мъж (Христос Стергиоглу) на възраст над 50-те. Той кара старомодната си кола, в багажника на която има тайник. Мъжът ще купи дете от България, цената е 10 000 евро. Бебето още не е родено, гъркът трябва да чака. Майката (Мариана Жикич), глухонемият ù брат (Ованес Торосян) и акушерката са закарани в една планинска къща, далеч от чужди очи. Раждането започва в дъждовна нощ сред разразилата се буря. Ето какво казва и операторът Калоян Божилов за филма.
Имаше ли някаква конкретна задача, която режисьорът да изисква от Вас?
Милко Лазаров ме покани да работя за него, тъй като и преди сме имали съвместни проекти. Още в зародиша на филма той имаше строги и конкретни изисквания към визията на филма, така че да се предаде атмосферата, към която се цели. Показа ми няколко филми, в това число и „Изгнание” на Андрей Звягинцев. На мен ми беше едновременно трудно и лесно, защото режисьорът се интересува много от новите технологии и начин на снимане, Той дава добри идеи и знае как да постигне нещо благодарение на изображението.
Как снимахте филма - на лента или с дигитална камера?
Филмът е сниман на 16 мм. Дотогава аз бях снимал на този формат само малки и скромни курсови работи. Лентата дава друг характер на изображението, далеч от това, което предлага дигиталната визия. Учили са ме, че кинолентата дисциплинира снимането. Хората, които се интересуват от кино и са в бранша, могат да усетят разликата в изображението. По-добро изображение от лентата няма.
Какво беше голямото предизвикателство пред теб като оператор?
Голямото предизвикателство за мен бе да намеря камера Super 16, каквото в България няма. Да бъде удобна за снимане и от ръка, както и да работя с анаморфотна оптика, която рядко се използва в европейското кино. Опитахме се да разчупим кадъра.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.