Сръбското кино идва в България

Сръбското кино винаги идва у нас с провокативни гости и важни истории. И този път селектираните филми на 18-ия София Филм Фест ще бъдат предвождани от режисьори като Горан Паскалевич и Горан Маркович, както и от актьорите Мики Манойлович и Лазар Ристовски.

Тази година програмата включва 5 филма. „Неподчинение” на Мина Джукич е в Международния конкурс, „Фалшификаторът” на Горан Маркович и „Разголване” на Коста Джорджевич са в Балканския конкурс, специални прожекции ще имат „Когато се съмне” на Горан Паскалевич (с Наградата на София през 2014) и провокативният „Клип” на Мая Милош.

Освен това два сръбски филма ще бъдат представени като уърк-ин-прогрес, а два сръбски игрални проекта ще са в програмата на София Мийтингс. Специален гост на откриването на СФФ е Мики Манойлович, изпълняващ една от главните роли във филма на Стефан Командарев „Съдилището”, а на София Мийтингс ще видим и неговият партньор в „Ъндърграунд” – големият актьор Лазар Ристовски, този път като продуцент.

Не един сръбски филм предлага картина на времето, когато Сърбия е в бивша Югославия, а на дневен ред е режима на Тито. Към онази епоха обръща поглед и най-новият филм на Горан Маркович „Фалшификаторът” (2013). Историята на Маркович отвежда зрителите в края на 1960-та - времето на краха на идеалите, довел до един по-справедлив и почтен начин на живот от бунта на студентите по цял свят през 1968-ма и началото на края на една също толкова грандиозна илюзия, наречена Югославия. Главният герой във филма Анжелко (Тихомир Станич) е директор на гимназия в малък босненски град – той вярва в Югославия и в нейния лидер Йосип Броз Тито. Анджелко е добър човек, но има един сериозен недостатък – фалишифицира училищни дипломи и то не за лична изгода, а защото е филантроп. Съвсем неочаквано той е „изпортен” от своя съсед, който иска да отмъсти на ветеринарния лекар за фалшивата диплома и докладва нашия човек в полицията. Анжелко е принуден да потърси прехрана в големия град, където заживява нелегално и се събира с престъпници, Един ден, обаче той среща свой съученик, който се оказва служител на местното ДС и... праща Анжелко в затвора.

Освен на забележителен актьорски състав и запомнящо се изпълнение на Тихомир Станич, филмът на Горан Маркович разчита да провокира зрителския поглед към онези години, да обърне внимание на безкрайната тенденция на хората от Сърбия вечно да мамят системата и сякаш е реплика към днешната сръбска действителност, в която политиците продължават да живеят в трикове и измами. Филмът на Маркович може да бъде видян в Балканския конкурс на фестивала.

Дебютът на Мина Джукич „Неподчинение” (The Disobediant, 2014) e очарователен филм за абсурдите в любовта, показан с успех на наскоро приключилия фестивал Сънданс 2014. След прожекцията на филма й на форума на независимите, критиката възкликва за Мина Джукич „Тя е един млад и вълнуващ талант, чийто филми си заслужава да гледате!”

Ако предполагате, че ще видите традиционна любовна история в „Неподчинение”, вашите очаквания няма да се оправдаят. Защото по-скоро ще ви изненада един нестандартен кинопоглед с леко намигване към ранните филми на Милош Форман.

Естетски и романтичен, бунтарски, визуално лиричен и в същото време игрив, даже леко развратен, „Неподчинение” среща отново двама бивши любовници Лени (Хана Селимович) и Лазар (Младен Сови), все още млади и изтъкани от наивност и страх. Като деца, Лени и Лазар са били най-добри приятели. Когато Лазар се връща от странстванията си в чужбина за погребението на баща си, Лени копнее да се свърже отново с него - сродна душа от детството, но и двамата чувстват силата на техните години на отчуждение. Независимо от това, надявайки се да избяга от стагнацията в живота на възрастните, тя се впуска с Лазар на импровизирана велосипедна екскурзия из страна. По пътя двамата избухват в шумни пристъпи на диво поведение, но Лени трябва да реши дали общият им език е връзка, върху която може да се изгради един живот... В 109-минутната хроника на времето между младостта и узряването е уловен порива към непокорство, който бавно си отива с помъдряването. Филмът участва в Международния конкурс за първи и втори филми на фестивала.

„Клип” (2012) е игралният дебют на 28-годишната Мая Милош, спечелил голямата награда „Тигър” и Наградата на холандската критика в Ротердам 2012. Историята проследява живота на красивата тийнейджърка Ясна (Изидора Симиджонович). Тя живее в покрайнините на Белград и обича да снима със смартфона си абсолютно всичко, случващо се около нея - себе си, приятелите в училище. Животът й вкъщи е пълен хаос. С болен от рак баща и обезверена майка, Ясна е разочарована и ядосана на всеки и всичко. Дразни се от суетенето на майка си около болния й баща, от малката си сестра, от дошлите на посещение баба и дядо с техните снимки и спомени... За да избяга от това, тя прекарва все повече време с приятели от училище, отдавайки се на фриволно поведение, изпълнено с купони, секс, пиене и наркотици. Обектът на еротичния й взрив е Джоле (Вукашин Ясни) – 18-годишен футболист, който пие бира и залита по кокаина. Междувременно бащата е опериран, а сексуалната вакханалия с Джоле се трансформира...

Дебютът на Мая Милош ни потапя без задръжки в света на тийнейджърите – нехайно дрънкащ като евтини бижута, напушен, лишен от романтика. Целият филм е направен като гигантски клип, микс от изображения и гледни точки в турбо-ритъм, а камерата се усмирява, само когато Ясна е на масата у дома или край леглото на баща си. „Клип” е жесток поколенски шамар на болното общество – от семейството, през училището до facebook, отвъд границите на националното.

„Исках да направя интимен, а не осъдителен филм, казва Мая Милош. – Видях много клипове за насилие и секс в YouTube и си помислих, че това е провокация за мен. Затова искам да снимам социални филми, свързани със сексуалността и връзките между мъжете и жените.” Мая Милош е родена през 1983 г. в Белград. Завършва кинорежисура в Белградския университет на изкуствата. Режисира няколко късометражни филма, сред които „Interval”, „Si tu timazin”, „Cousins” и „Dush”.

„Разголване” (2013) на Коста Джорджевич е черна комедия за трима младежи, влюбени в неподходящия човек. Джура най-накрая решава да поиска ръката на стриптизьорката, в която е влюбен. Ана не може да приеме факта, че нейният по-възрастен любовник я е напуснал. Тя прави всичко, за да го спечели отново. Реля е ученик в гимназията, добро момче, влюбено в най-добрата си приятелка. Един ден той попада на видео, в което тя прави секс и започва да търси човека от филма. И тримата герои се борят за внимание, любов и разбиране, без мисъл за последствията. След поредица от трагикомични, понякога абсурдни ситуации, пътищата им се пресичат в нощен клуб.

Коста Джорджевич е сръбски сценарист, режисьор и продуцент. Роден е през 1981 г. в Белград. През 2007 г. завършва Факултета за драматични изкуства в Белград. Работи като режисьор и първи асистент-режисьор за „Red Production”. Част от екипа е на филма „Клопка” на Сърджан Голубович, който печели много международни отличия, между които и голямата награда на София Филм Фест през 2007 година. Автор е на късометражни и документални филми, също удостоени с награди. „Разголване” е игралният му дебют и ще бъде част от Балканския конкурс на фестивала.

Едно от специалните събития на София Филм Фест 2014 ще бъде представянето на най-новата творба на признатия майстор на съвременното сръбско кино - Горан Паскалевич. Неговите филми се нареждат редом с Емир Кустурица, Пуриша Джорджевич, Душан Макавеев, Горан Маркович, Сърджан Каранович. Обичаният и ценен в Европа и по света режисьор е носител на многобройни отличия от най-престижните международни кинофестивали, а от 2010 е член на борда на Европейската филмова академия. Отличеният със Специалната награда на журито в Палм Спрингс, Гран при за най-добър филм в Кливланд „Когато се съмне” (2012), ще бъде представен у нас от самия Горан Паскалевич, който ще получи Наградата на София на Столичната община за своя принос в киноизкуството.

„Опитах се да направя нещо много сложно - прост филм. Защото смятам, че в киното днес е изчезнала чистата и истинска емоция”, споделя режисьорът.

Главният герой в „Когато се съмне” e Миша Бранков - пенсиониран професор по музика. Една сутрин той получава писмо с молба да се свърже с Еврейския музей в Белград. Става ясно, че по време на разкопаването на канализацията на мястото на стария градски панаир, там, където по времето на Втората световна война е имало концентрационен лагер за сръбски евреи и цигани, е намерена желязна кутия. Тя съдържа музикална партитура и прощално писмо от истинските родители на Миша Бранков - семейство Вайс, евреи, загинали в лагера. Съдържанието на кутията променя живота на професора...