Документалното жури на 25-ия София Филм Фест с председател Лех Ковалски (САЩ) присъди Наградата за най-добър филм в международния документален конкурс на "Акаса, моят дом" на румънския режисьор Раду Чорничук, който ще бъде специален гост на есенното издание на София Филм Фест. Наградата ще бъде връчена преди ексклузивната прожекция на филма на 17 септември от 18.00 часа в Дома на киното.
Раду Чорничук е журналист и режисьор с изключително успешен старт – първият му пълнометражен документален филм "Акаса, моят дом" има своята световна премиера в Сънданс, където получава наградата за операторско майсторство за световно документално кино. Филмът му жъне овации и в Краков, в Солун 2020 е удостоен със специална награда на журито, а на филмовия форум в Трансилвания получава отличието за най-добър филм.
Чорничук има опит в търсенето на истината и безпристрастния поглед към реалността от своя път в журналистиката. През 2012 година той е един от основателите на независимата медийна организация в Румъния - Casa Jurnalistului. Той работи като автор на журналистически разкази и разследващ репортер под прикритие. Във фокуса на интересите му са темите за човешките права, защита на животните, екология и промяната на околната среда в глобален мащаб. Негови проучвания и репортажи са публикувани в медии по цял свят - Channel 4 News, The Guardian, Al Jazeera и др, и получават национални и международни награди.
Румънско-германската копродукция „Акаса, моят дом“ проследява живота на семейство Еначе – родители с девет деца, които в продължение на 20 години живеят в схлупена барака сред делтата до Букурещ – изоставен водоем, превърнал се в градски природен резерват. В хода на разказа се появява дори самият принц Чарлз в документирано посещение на югоизточната част на това уникално предградие на румънската столица. Героите на филма са принудени да се преместят, но дали семейството ще оцелее в джунглата на града, след като толкова дълго време е живяло в симбиоза с дивата природа?
"Има много начини да направиш един филм, - споделя режисьорът пред списание "Script". – Документалното кино се развива през годините и това е страхотно. В нашия филм няма нищо нагласено или режисирано – всичко е заснето така, както сме го видели… Съществува журналистическа истина, истина на артиста, а също и истина от гледна точка на човечността – важното е да видим истината и да я приемем в различните ѝ форми.“