Носителят на наградата за най-добър сценарий от фестивала във Венеция 2021 – „107 майки“ на режисьора Петер Керекеш ще бъде показан в специалната селекция „Калейдоскоп“ на 26-ия СФФ и ще бъде представен пред българската публика лично от неговия автор. Филмът проследява историите от реалния живот на майки в затвора в Одеса, в Украйна. Съвместна продукция между Словакия, Чехия и Украйна, филмът успешно смесва документален разказ и художествена измислица. Повечето от жените са осъдени за убийство; понякога те раждат бебета, въпреки че могат да ги задържат само три години, преди сиропиталището или член на семейството да почука и да им ги отнеме законно. „107 майки“ е експериментален филм, базиран на задълбочено проучване, пет-годишен снимачен период и над 400 интервюта с истински затворници. Филмът се превръща в приказка за майчинството, а едно особено трогателно интервю на майка и дъщеря остава в сърцето на публиката задълго.
Отличеният за оригиналност в секцията „Особен поглед“ в Кан 2021 „Агнец“ на Валдимар Йохансон е предизвикателен хорър-фентъзи филм. „Исландският режисьор прави хладнокръвен дебют с тази смразяваща комедия на ужасите за самотата, чийто сценарий Йохансон пише заедно с текстописеца и сътрудник на Бьорк - Сигурьон Биргир Сигурдсон или Сьон. Филмът е изпълнен с непоколебимата отдаденост от Нуми Рапас, която е първа сред равни в страхотния актьорски състав от хора, животни и различни дигитални създания“, пише „The Guardian“.
Една нещастна семейна двойка, загубила единственото си дете, живее в отдалечена ферма в Исландия. Драмата започва със странно посещение на дух в обора, което плаши животните: една овца забременява с причудлив животинско-човешки хибрид и бедната, покрусена Мария се привързва силно към това същество, като го кръщава Ада на името на мъртвата си дъщеря…
В своя дебютен филм „Легендата за краля-рак“, номиниран за „Златна камера“ в програмата на Кан 2021, режисьорите Алесио Риго де Риги и Матео Зопис пренасят публиката в Италия. Действието се развива в наши дни. Няколко възрастни ловци си припомнят местната приказка за Лучано - скитащ пияница и нещастен престъпник, заточен в Огнена земя. Там, с помощта на безмилостни златотърсачи, той търси митично съкровище, което проправя пътя му към изкуплението. Но в тези безплодни земи могат да виреят само алчност и лудост. „Тази интригуваща творба е съставена от две драми, разработени от Алесио Риго де Риги и Матео Зопиш въз основа на приказките, разказвани от ловците от Веяно в Централна Италия, и песните, които те пеят, и представлява наистина документален запис, но също и интересен и провокиращ мисълта филм,“ - пише „Screendaily“.
„Не оставяй следи“ е вторият игрален филм на Ян Павел Матушински, който ще бъде специален гост на 26-ия СФФ и лично ще представи творбата си пред българската публика. Историята ни пренася през 1983 година в Полша, когато военното положение, въведено от комунистическите власти с цел потискане на опозицията на „Солидарност“, все още е в сила в страната. На 12 май Гжегож Пшемик, син на опозиционната поетеса Барбара Садовска, е арестуван и жестоко пребит от полицейски патрул. Пшемик умира след два дни агония. Единственият свидетел на фаталния побой е един от колегите на Гжегож - Юрек Попиел, който решава да се бори за справедливост и да свидетелства срещу полицията. Първоначално държавният апарат, включително Министерството на вътрешните работи, омаловажава случая. Но когато повече от 20 хиляди души тръгват по улиците на Варшава след ковчега на Пшемик, властите решават да използват всякакви средства срещу свидетеля и майката на починалия, за да ги дискредитират и да попречат на Юрек да даде показания в съда.
„На път“ на иранския режисьор Панах Панахи, представен в „Петнайсетдневката на режисьорите“ в Кан и отличен за най-добър филм на Лондонския филмов фестивал, пристига и в София. Разказът проследява четиричленно семейство, което се движи през живописен, планински ирански пейзаж. По-големият брат е зад волана, до него е притеснената му майка, а отзад бащата със счупен крак се кара на младия си и дързък син. Но скоро става ясно, че това не е обикновена семейна разходка. В своя забележително зрял дебют Панах Панахи, син на известния ирански режисьор Джафар Панахи, показва необикновен усет за улавяне на динамиката на семейните отношения - от дълбоки прояви на любов до ожесточени спорове, от хумористични моменти до силно болезнени.