Гигантски облаци прах заснети на видео

nema gi jali6 tiya bezdomni 4erveyi:) отговор Сигнализирай

С фотоапарат е достатъчно:) отговор Сигнализирай

Като са тръгнали да показват пясъчни бури, да покажат и тези в Сахара, там също има селища, които пясъкът засипва.Ама нали е Аризона... отговор Сигнализирай

През 1862 г. президентът на САЩ Абрахам Линкълн подписва Заселническия закон (The Homestead Act) , който осигурява по 160 акра (около 650 декара) земя в незаетия дотогава американски Запад на всеки, който отиде, завладее свободна земя, декларира я като обработваема и я обработва и развива. Започва поредният емигрантски взрив хиляди хора от самата Америка, Европа и останалият свят отиват да търсят щастието си в сърцето на новия континент. За много от тях то се усмихва. Овладени са т.нар. Големи американски равнини, или още Високите полета огромна равнина, значителна част от добре познатата от уестърните прерия. До този момент това е равнинна девствена земя, обрасла с трайни и жилави треви с дълбоки корени, без дървета. Безкрайни пасища от хоризонт до хоризонт дом на бизони и индианци, свързани от хилядолетия в екологична верига, живеещи в един вечен и лишен от история природен кръговрат. С идването на заселниците настъпва огромна промяна. Грамадните полета са разорани, култивирани и засети със земеделски култури, тревите изкоренени, бизоните избити, а индианците изгонени или напуснали. Прокарани са пътища и ж.п.линии, създават се така типичните за тези места малки и по-големи градове, с население от 5000, 10000 или повече жители, които си имат всичко магазини, работилници, училища, библиотеки, вестници, банки, застрахователни дружества, хотели, ресторанти, частни домове, различни предприятия за обслужване на фермерите. Цялата област е пълна с частни ферми. Втората половина на 19 век насища Америка, в т.ч. и прериите й, с невиждан икономически бум, който отваря нови хоризонти на световната икономика и създава ако не крайгълните камъни, то във всеки случай огромните мащаби на индустриалното развитие на тогавашния свят. Прерията се насища с живот, а САЩ изместват дореволюционна Русия от лидерската позиция на световен износител на зърно. Цените на последното започват да се определят в Чикагската борса за целия свят. В началото на 20 век с добавки към Заселническия закон, размерът на дяловете за заселници се увеличава двойно и от 160 акра (647 декара) става около 1200 декара. Държавата обезпечава безплатен ж.п. превоз на цялото семейство и имущество на заселниците, започва насърчаване на производството на зърно, рекламни кампании, стигащи понякога до сериозни преувеличения и лъжи. Ако досега развитието е било много голямо, то след 1909 г. нещата придобиват невиждан в света характер. Цените за един бушел (36 кг.) пшеница стигат до 2 и дори 4 долара (по днешни мерки това са около 30-60 долара, или днешният български фермер например в тези условия трябва да получи около 1800 лева за тон при около 200-250 сега). Производството расте, съпътстващите го индустрии и бизнеси също. През 1910-1917 година се появяват първите трактори и гъвкавата американска индустрия и кредитна система ги внедряват незабавно и нашироко. Производствените възможности се увеличават с пъти. Фермерите и областите, в които живеят, забогатяват и се развиват, макар, разбира се, тогавашният бит с дървени къщи и сгради, липса на хладилници и често на течаща вода да е далеч от днешната идея за благоденствие. Семействата, традиционно за онова време, са пълни с деца, площите на земеделските земи, притежавани или обработвани от едно семейство, пак традиционно за Америка са много големи. Големите прерии се насищат с живот, но в просторите им, макар и пълни с хора, пътища, влакови линии, градове и ферми, си остават големи празни пространства, защото американският континент е така или иначе твърде голям. отговор Сигнализирай

От плодородните земи не остава нищо. Целият плодороден почвен слой, на дълбочина от 10 до 60 см. е отнесен от най-голямата почвена ерозия в познатата история. За 10 години, около 30 милиарда тона земна маса се превръща във фин прах и бива разнесена от ветровете през цяла Америка в Атлантическия океан, като по пътя си затрупва ферми, градове и инфраструктура. Огромни плодородни почви стават на пустиня. От началото на 30-тте години бурите зачестяват все повече и повече. Невъзможна е каквато и да било дейност, макар че в затишията между тях хората се опитват да засеят нещо, поливайки всеки стрък на ръка с малкото вода която успяват да намерят. В ужасните дни на бурите, в далечината се задава черен облак, който бързо се превръща в огромна стена от хоризонт до хоризонт, скриваща небето и слънцето и приближаваща със 100 км. в час. Хората не могат да си отворят очите или да дишат, човек не може да остане прав, попада в силен вятър и безкраен облак прах, в пълен мрак, без да може да види каквото и да е, да разбере къде се намира и накъде върви. Прахът става все пофин и по-фин, прилича на черно брашно и влиза навсякъде. Дървените къщи от началото на 20 век са изключително уязвими, в техните стени и прозорци има малки процепи, през които прахът влиза и покрива всичко. Често спящите хора и леглата им са покрити с прах, като чисто остава само мястото, където са лежали. Вятърът и земята, слети във фина гъста мъгла буквално нахлуват и в последното останало човешко пространство. Стритата на прах земя е в леглата, завивките, храната, дрехите, устата, косите, носовете, очите, ушите и дробовете на хората. Усещането беше, като че ли се удавяш в прахта. На фермерите не им остава друго, освен да се скриват в домовете си, застрашени сериозно от отнасяне от силните ветрове, да четат Библията и да се молят, всеки според религията си. Жените започват да измислят подръчни изолации. Във времето, в което пластмасата и силиконът не са още открити за бита, те слагат над леглата на децата си мокри чаршафи, а прозорците се уплътняват с ивици плат, залепени с брашното за месене на хляб. Прахта зарива пътищата и линиите, засипва складове, домове и коли. Поради големите разстояния (често децата трябва да изминат по 10 км. всеки ден до училището в града) много хора биват застигнати от бурите по пътя, съборени, ослепени или задушени от прахта. Медицинските ефекти са потресаващи. Попадането на прах в очите по време на бурята води до ослепяване, но най-страшна е белодробната болест, наречена прашна пневмония, която засяга слабите хора и най-вече малките деца, в повечето случаи малки момичета. Смъртността на новородени или деца до 7-8 години, често срещана по онова време, се увеличава драстично и настанява трайно тъгата и мъката в и без това изтерзаните семейства. Всъщност, прашната пневмония е особен вид силикоза, причиняваща пълнене на дробовете с вода, която може да се източи само чрез операция. Създадени са няколко болници в които децата и други болни се лекуват, Червеният кръст се опитва да достави маски. Защитните средства са почти никакви, най-често парче от какъвто и да било плат, намокрен и поставен на устата и носа. Фермерите връзват въжета из дворовете си, с чиято помощ стигат до домовете си, ако бурята ги завари навън, прибиращи животните и вещите си. Много изкопават мазета в земята и скриват там семействата си по време на бурите. Макар бурите да са чести, с тях не може да се свикне, нито пък човек да се опази. Хората просто стоят, страдат и чакат бедствието да отмине. Разпръснатите из прерията градове биват периодично засипвани. Тъй като всички бизнеси в тях се крепят на земеделието, бурите помитат и тях. През лятото, бурите се редуват с ужасяваща суша и жега. Температурите често минават 35-40 градуса, в Оклахома са измерена 49 градуса по Целзий. Сушата е повсеместна и постоянна. Огромните прашни ветрове създават вторични засушаващи ефекти. Земята, останала без каквато и да било растителност се нагрява като асфалт. И да се появи влажен облак, той бива погълнат от прахта или разнесен от вятъра. отговор Сигнализирай