Гери Турийска: от приказка на приказка

Гери Турийска е автор на много от най-известните текстове на български поп песни (“Ти” и "Не мога" на Нина Николина,“Чуваш ли ме” на Графа и Мария Илиева), както и съвсем скорошните "Герой" на Тома и “Близо” на Рут.

Преди около месец издаде първата си прозаична книга (и втора по принцип – след стихосбирката "Слон, мухи и разни работи").

„Приказка за вечността“ (в съавторство със Стоян Динков) стартира и интерактивния литературен опит “Кутия за приказки”, който тепърва ще се развива с подготовката за втората си част.

Междувременно Гери представи и своя първи музикален проект – приятелската група Rubikub, в която тя пее музиката и текстовете, които сама пише.

Иначе вече година Гери води собственото радиопредаване "На път за вкъщи с Гери" всеки делничен ден от 4 до 6 следобед и има идея за още едно, репортерства в музикална интернет телевизия и пише в няколко хубави списания. Блогва активно на gerituri.blogspot.com.

О, да не забравим: в свободното си време плете. Шалове, шапки и цветя в новосъздадената си линия Shapkashal. До терлици и чорапи не е стигнала. Все още!

„Приказка за вечността“ е книга – поетичен диалог между теб и Стоян Динков, написана в социална мрежа. Как по-точно се роди?

„Приказка за вечността“ е любовна история отвъд времето. Става дума за комуникацията – как я губим помежду си – сега и във всичките си прераждания, след които забравяме. Такава книга диалог трябва да се пише от двама, защото ако авторът е мъж или жена, винаги изхожда от специфичната си гледна точка. Затова я писахме заедно – когато двама души си подават топката, е много по-лесно и приятно.

Аз винаги съм искала да направя поезия в диалог – единият пише, другият му отговаря в стихове и така дава посока на разговора. Такава е и последната част на „Приказка за вечността“ – тя преминава от разговор в поетичен диалог. Със Стоян се познаваме от много години и вътре има много истински истории. Книгата съдържа част от нашата комуникация, която по-късно е редактирана и допълнена от любовната нишка.

Твоят приятел не ревнува ли от тази книга?

Не, той знае, че това е литература. Като читател предпочитам истинските истории, но като писател предпочитам да използвам въображението си.

Трудно ми е да повярвам, че книгата е само литература – не се ли увлече емоционално?

Разбира се, че има емоция – за да се получи истинско, е задължително. Въпреки това става дума за литература. Хората на изкуството винаги оплитат живота си с това, което правят, те в крайна сметка го изкарват от себе си. Музата танцува на изключително тънката граница между вдъхновението и влюбването.

Теб какво те вдъхновява?

Всичко. Много се дразня на хора, които мрънкат, че няма за какво да пишат. Как няма? Само един фас на улицата може да ти разкаже купища истории – кой го е хвърлил, защо го е хвърлил точно там, чакал ли е някого, какво си е мислил, как го е държал... Всяко малко нещо е зрънце в гигантска история.

Животът ти е много свързан с музиката. Книгата имаше ли музикален фон?

Да. Аз не мога да пиша, без да слушам музика. Изолирам се в нея, запушвам се от света. Докато пишех книгата, слушах една много странна певица – Elsiane. Имам и една колекция от мантри в случайни аранжименти – и тя помогна доста...

Да разбирам, че вярваш в прераждането...

Ами да... Иначе какъв е смисълът? Изглежда ми логично и се успокоявам с тази мисъл.

Ти стара или нова душа си?

Вярвам, че на старите души по-лесно им се реализират нещата, докато младите страдат повече и срещат повече трудности, с които се борят, за да натрупат тази информация.

А вярваш ли в идеята за сродните души?

Не вярвам в случайността и съм убедена, че не срещаме никого случайно. С всеки в живота си ние обменяме идеи и опит. Вярвам абсолютно. Времето е илюзия, а любовта – не. Затова съм винаги влюбена.

Това е първата ти книга с проза. Какво е различното от писането на текстове за песни и поезията?

Текстът на песен е най-ограничаващото нещо. В поезията и прозата можеш да се оставиш текстът и въображението да те водят, а в текста на песен се съобразяваш с настроение на мелодия, кой го пее, какъв е човекът, какво му отива да изпее, как да се асоциира, какво би почувствал той като свой текст, рамката на мелодията и броят срички, гласните, които певецът обича да пее...

Какви текстове на песни харесваш ти? От кого се учиш?

По-изчанчени текстове обичам, които за съжаление на български малко трудно се получават. Харесвам текстовете на Robyn, на Аланис Морисет, на Bjork... Точно в момента ме описва I like birds на Eels. В него пичът е в много добро настроение и се кефи на птички. И понеже в момента е красив и топъл ноември, и аз така...

Фатална жена или Лолита?

И двете са тъпи. Женствеността не може да се категоризира. Един мъж може да се влюбва в коренно различни жени.

Но повечето си имат типове. Твоят какъв е?

Мъжът до мен трябва да е малко или много свързан с изкуството. Което не значи, че не мога да се влюбя в счетоводител. Просто трябва да имаш отношение към това, за да разбираш специфичните състояния на другия.

След почти 10 години в българската музика наскоро представи собствен проект с авторски песни и текстове. Разкажи за Rubikub!

Rubikub е замислен като отворен проект – не искам да се ограничавам с „това е моята група, свиря само с тях“. Една мелодия може да бъде облечена с много дрехи и аранжименти. Можем да сме клубни, можем да сме рок, можем да сме джаз. Всичко зависи от погледа, който се прави с ангажимента. Вече представихме и клубен, и инструментален вариант на Rubikub и вървим напред!

Отишла си при композитора Мага, за да пееш, а след това станахте двойка в живота и един от най-значимите творчески тандеми в българската поп музика. Как той те отказа от собственото ти пеене?

На повечето хора това им убягва – преди да пиша текстове за музика, аз исках да пея. Но сега си казвам: добре че не стана тогава. Много съм щастлива, че пропуснах целия възход и крах на българската поп музика. Защото ако тогава бях започнала, всичко за мен щеше да приключи през 2002 година. И едва ли щях в момента да правя нещо свързано с музика.

Сега е по-спокоен моментът и се чувствам свободна да правя това, което ми харесва, без да ми пука дали биха го въртели телевизиите и радиата.

Като вътрешен човек как си обясняваш тоталния крах в българската поп музика – медиите, изпълнителите или феновете го предизвикаха?

Според мен нещата са взаимосвързани. Как хората да искат да слушат българска музика, ако не са я чували? Трябва медиите да дават поле за изява на музиката, за да се види харесва ли я аудиторията или не. А не музикалните редактори предварително да решават вместо нея.

Заедно с книгата ти стартира проекта “Кутия за приказки”. Какво представлява той?

Идея, която първоначално искахме да свържем с премиерата на книгата. Представлява пощенска кутия, където всеки – анонимно или не – може да сподели мислите си за любовта. Представихме я на премиерата на “Приказка за вечността” и тогава прочетохме някои от писмата, които получихме.

Интересът обаче се оказа огромен, заради което след това направихме и електронна поща на проекта. Превърна се в нещо много по-голямо, отколкото очаквах. След това се появи блогът и проектът стана серия.

Възнамерявам да го продължа, защото усетих, че хората имат нужда да изявяват себе си, да бъдат част от това, което се случва. Страхотно е, че писмата на една и съща тема са толкова различни – разкази, стихове, обяснения – какво ли не. Най-силно според мен беше едно писмо на една майка към детето й. Аз като го видях, супер се трогнах. Сега имаме нова тема и тя е „Ами ако“ – за всички ситуации, които биха се развили по друг начин в живота ни...

Ти преразглеждаш ли често решенията си?

Аз съм ужасна на тази тема. По 100 пъти анализирам и прекалено много мисля върху всичко. Не мога да преценя кой е най-добрият вариант. Темата ми е много близка и даже може да напиша книга на тази тема – избора, чиито вариации са все едно три паралелни живота...