Бог е с космодиск, македонски при това

„Използвам възможността да честитя победата на кандидата на правителството Джордже Иванов и Господ да й е на помощ на Македония”.

С тези думи кандидатът за президент на Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) Любомир Фръчковски завърши кратко си слово пред журналистите на „Бихачка“ 8 (централата на партията), след като стана ясно, че е изгубил балотажа.

Всъщност подкрепеният от управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ университетски преподавател Георге Иванов спечели изборите на прага на допустимата избирателна активност след 12-часова игра на нерви и съмнения дали поне 40 на сто от регистрираните за вота граждани ще излязат да гласуват. “Цензусът” или изискваните по закон 40% избирателна активност беше главната интрига на балотажа за държавен глава и градоначалници, тъй като съществена част от албанците бойкотираха вота.

В случая Фръчко (както е популярен сред поддръжниците си) е прав. Господ да й е на помощ на Македония. Само че тази фраза е уместна от самото начало на предизборната кампания, че и месеци преди това. А и след като прелиствам всички кореспонденции, които съм изпратил до редакцията си за редовните президентски и местни избори в западната ни съседка, всички доклади на международните организации и изказванията на тамошния политически елит, Бог наистина се оказва свързващата нишка в цялата драматична история.

Голяма част от наблюдателите на балканския политически живот знаят крайния резулатат – след вота управляващата дясна коалиция „За по-добра Македония”, предвождана от ВМРО-ДПМНЕ, убедително доминира в изпълнителна власт на страната, столицата и ключови райони в провинцията, а отскоро може да разчита и на свой президент. Десницата спечели 55 кметски места в местния вот за сметка на жалките 9 на СДСМ.

Но преди крайния резултат в Македония наистина беше интересно, станахме свидетели на няколко събития, които убягнаха от страниците на световната (а и балканската) преса. Тези събития обаче са прекрасна илюстрация, че боговете в бившата югорепублика наистина са полудели и последствията няма да закъснеят.

Новият президент на Македония и неговият конкурент

Изборната нощ на 21 март, няколко часа след края на първия тур от вота, щабът на ВМРО-ДПМНЕ в хотел „Холидей ин”. Управляващата коалиция „За по-добра Македония” води убедително. Смутен и несловесен Георге Иванов почти през цялото време мънка от листче и стои съвсем неадекватно сред всеобщата еуфория в залата. Това не беше патетична реч, която твърдите привърженици на ВМРО-ДПМНЕ обичат да слушат при подобни поводи. След него се появява далеч по-обиграният премиер Никола Груевски, за да замаже положението и да оправдае приповдигнатото настроение в залата.

Тази ротация на авторитети може да служи за илюстрация на цялата кампания – Иванов почти през цялото време избягваше дебатите и сложните интервюта, а Груевски беше твърде старателен в изграждането на имиджа на новия президент. Все пак някои реплики на Иванов дълго ще се помнят, особено признанието, изречено на среща с по-малките етнически общности в страната: "Македонската демокрация е като космодиск – изгледа шашаво, но функционира".

Фръчковски (също университетски преподавател) пък е на другия полюс – често прекалява с експресивната лексика и губи чувството за мярка. Дотам, че за да илюстрира как България иска да използва ситуацията заради днешното слабо македонско правителство, по време на интервюто ми с него използва следния пример: „Като те видят със смъкнати панталони, всеки ще ти види сметката. А Македония я третират с това правителство в най-слаба позиция... Това правителство няма популярност в чужбина и сега всеки може да му види сметката”.

Запитах Фръчковски защо тази предизборна кампания беше толкова съсредоточена в миналото, в историята, а не е с по-прагматични послания: „Сегашното правителство си мисли, че ще засегне гърците, че ще отслаби тяхната позиция, ако кажат, че македонците са директно свързани с античните македонци, и Гърция ще припадне”. Според него правителството прави политически проект от историята:

„Политическият проект означава замяна на моя идентитет, а идентитетът произлиза от културата, а нашата култура е славянска – ние сме основатели на славянската писменост с Кирил и Методий, Климент и Наум, нашите просветители. И сега, след 20 години независимост, някой ти казва: ти не си това, ти си някой друг”.

Но освен придобилият печална слава спор за „антиквизацията” на сегашното македонско общество и измислянето на „македоноидите” няколко конфликта непосредствено преди началото на кампанията, както и разгърнали се в медиите паралелно с нея разкриват другите големи кризи в съвременното македонско общество.

Случаят "Нико Нестор"

В последния месец на миналата година името на средното училище „Нико Нестор” в Струга влезе не само в заглавията на скопските всекидневници, но и в докладите на правозащитни организации и дипломатическите мисии. Зачестилите масови боеве между учениците македонци и техните връстници албанци доведоха до въвеждане на „етнически чисти смени” в „Нико Нестор”. Социалният конфликт, започнал от хулигански акции на непълнолетни, бързо се превърна в политически въпрос и изпитание (поне на думи) за мирното съжителство в иначе мирната Струга.

След разделянето на „езикови смени” и договорката между учители и родители „пак да разговарят през юни” мирът между младите поколения просъществува съвсем за кратко – в края на март около 60 тийейджъри отново си спретнаха „масова тепачка” с палки и ножове край съседното училище „Ибрахим Темо”. Трима ученици трябваше да постъпят в болница, а полицията задържа други трима младежи, участвали в мелето. Заради близостта на инцидента с първия кръг на изборите мигновено в македонските медии се появиха хипотези, че децата са станали жертви на политически сценарий.

Абортът

И отново по ирония на политическата воля стигаме до Бог. Почти паралелно с кампанията на правителството на Македония "за трето дете" общественото мнение в западната ни съседка беше тествано от страна на неправителствени организации с екзотичното предложение за драстично намаляване на абортите чрез приемането на закон. По информацията на опозицията и правозащитници кампанията против аборта е инспирирана от кръгове, близки до властта. За изненадващо кратко време активисти на консервативни организации започнаха да лансират в публичното пространство тези, неловко привнесени от риториката на християнски фундаменталисти от САЩ.

На телевизионните канали бяха предоставяни шокиращи снимки на абортирани ембриони в първите седмици от бременността. В месечния си доклад за състоянието на човешките права (декември-януари) македонският Хелзинкски комитет съвсем на място постави въпроса дали страната не навлиза в период на теокрация.

Пресата също реагира – всекидневникът „Шпиц“ например констатира, че македонките масово ще започнат да правят аборти в съседните страни, ако властите в Скопие ограничат правото им да прекратяват бременността си със закон. В Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Черна гора, Сърбия, Словения, България и Турция няма никакво ограничаване на абортите, отбелязва "Шпиц".

Вероучение – секс – фелацио

Паралелно с кампанията против аборта в македонското общество преди изборите беше разгърнат и още един "морален дебат" – трябва ли да има вероучение в основните училища. Позицията на министерството на образованието е, че с въвеждането на религиозното образование секуларността на държавата не се нарушава. Президентът Бранко Цървенковски също сложи подписа си под промяната на Закона за основно образование, с която се разрешава религиозното образование като избираем предмет.

От опозиционната Либералнодемократична партия реагираха най-остро: "Тъжни сме, че сме единствени, които защитихме секуларността на държавата", заяви Андрей Жерновски от партията. Според македонския Хелзинкски комитет въвеждането на религиозно образование е "един вид услуга на властта към онези фаворизирани религиозни общности с цел да се създадат по-близки взаимоотношения".

През февруари Демократичният съюз (един от по-малките коалиционни партньори на ВМРО-ДПМНЕ) демонстрира активност в противоположна насока – партията лансира проект за въвеждане на задължително сексуално образование. Пред македонската служба на ВВС правозащитникът Жарко Траяновски обаче изказа следното предположение: "Съществуват някои информации за сексуалното образование, които плашат, че може да бъде "бушовско" сексуално образование – това, което би проповядвало консервативни ценности, въздържание до брака и подобни ценности, които нямат нищо общо с концепцията за сексуално здраве на Световната здравна организация".

На фона на тези сериозни дебати премеждието на един 67-годишен поп от Скопие, което беше описано в детайли не само от таблоидите, но и от политическите всекидневници в Македония, разкри колко голяма е пропастта между лансирания консерватизъм ала ВМРО и битието на "обикновените македонци".

В края на февруари 21-годишната "мaсажистка" Мариете от скопски козметичен салон засне с GSM-a си как прави фелацио на свещеник и след това реши да изнудва клиента си със снимките. Мариете поискала от попа 5 хиляди евро, в противен случай щяла да публикува снимките в интернет и да ги разпрати до вестниците. 67-годишният свещеник се видял в чудо и сигнализирал в полицията, след което изнудвачката беше арестувана. Скандалните кадри и името на попа останаха в тайна, но цялата таблоидна история послужи като шокова терапия сред доминиращия морализаторски тон.

Църква на площад

На 28 март, осем дни преди провеждането на втория кръг от президентските и кметски избори, сдружението "Първа архибригада", съставено предимно от студенти от Факултета по архитектура на университета "Св. Кирил и Методий", излезе на централния площад в Скопие на протест срещу запланирания строеж на църква в центъра на македонската столица.

Демонстрантите бяха нападнати от няколко пъти по-многобройна тълпа с викове "шиптъри", "безбожници", "неверници". "Религиозните младежи" стигнаха до физическа разправа с опонентите си в присъствието на полицията. Веднага след инцидента премиерът Никола Груевски обвини опозицията, но два дни по-късно (вероятно заради реакциите на международната общност) смекчи тона: "Никой в тази държава не може да подкрепя или защитава нещо с насилие".

Срамната случка на площад "Македония" беше безмилостно употребена в политическите кампании: властта и приближените до нея журналисти обвиниха Социалдемократическия съюз на Македония в заговор заради лошото си представяне по време на вота, а опозицията критикуваше полицията, че не е защитила студентите. Отвъд употребите за примитивна политика обаче инцидентът разкри най-малко две крайно неприятни тенденции в македонското общество: 1) дори в най-големия град в западната ни съседка невинаги е възможно да изразиш свободно правото си на протест 2) езикът на омразата не среща адекватна санцкия от страна на управляващите.

Неловките практики на властта на разгръщане на нов, краен консерватизъм в Македония обаче срещаха и комични контрапункти. Безмилостната битка за президент, градоначалници и общински съветници в Македония не се ограничи единствено до кандидатите, подали регистрация в централната изборна комисия на западната ни съседка. По улиците на Скопие и във виртуалното пространство се появиха „нови кандидатури” за сърцата на македонците. Един от тях е Йосип Броз Тито.

Плакати с лика на маршал Тито, който „агитира“ за листата от кандидати за общински съветници на „левите сили“, могат да бъдат видени на много места в столицата на западната ни съседка.

Наистина Фръчко се оказа прав. Господ да й е на помощ на Македония. Нали властта сама си го пожела.