Европейските лидери показаха нарастващ реализъм и отговорност пред кризата, но техните усилия ще бъдат безполезни, ако изпадналата в нужда Европа се раздели на тези, които са вътре, и онези, които са извън единната валута, пише управителят на полската национална банка и бивш финансов министър и премиер на Полша Марек Белка в материал, публикуван във в. „Файненшъл таймс“.
Като нечленуващи в еврозоната ние (Полша) оставаме силно ангажирани с присъединяването си към единната валута през следващите години. Но ще направим това само след като еврозоната покаже, че си е извлякла поуки.
За да възстанови смисъла на споделените цели, Европа трябва да постигне три неща.
Първо, трябва да предприеме стъпки, които да гарантират, че такова пагубно стечение на обстоятелствата няма да се повтори.
Второ, тя не трябва да допуска да възникне разделение между членове и нечленове на блока на еврото. Самата еврозона би пострадала, ако въведе институционални промени, които да оставят страни като Полша извън основното русло на Европа. В частност всеки ход за подразделяне на единния пазар би бил непродуктивен.
Трето, тя трябва да възстанови растежа, без което голяма част от постигнатото от Европа би било загубено.
Влизането в еврозоната трябваше да донесе на нейните членове устойчив растеж чрез снижаване на разходите по кредитите и улесняване на достъпа им до общия пазар. Тези предположения бяха развенчани като илюзия, но целта си остава в сила. Сега всички виждат истината, която Полша знаеше през цялото време. Няма лесни пътища към икономическото спасение.
Конкурентноспособността и ниските разходи по вземането на кредити трябва да бъдат извоювани в пазарни условия. Полският опит носи поука за останалите.
Зад кризата стоеше нестабилен бум на заемите, разпалван от нисколихвената среда, на която се радваха членовете на еврозоната след въвеждане на единната валута.
Едновременно с хлабавата финансова регулация това доведе до икономическо прегряване.
Лошата координация между фискалната и структурната политика, слабият и разпокъсан банков надзор и липсата на трансгранични режими за преструктуриране на банките отслабиха финансите, което се пренесе върху реалната икономика.
Под ръководството на Германия сега еврозоната върви към модел, в който държавите трябва да се грижат за себе си. Тъй като финансовите пазари на Европа са силно интегрирани, нарасналите очаквания за дефолт в някои страни от еврозоната доведоха до бягство на капитали в "безопасни страни".
Това породи още по-голяма нестабилност и раздалечаване чрез вредното разделение на бързо развиващ се и по-платежоспособен север и затънал в дългове юг.
Страните извън еврозоната трябва да помогнат за преодоляване на това разделение. Отговорът е в по-голямата, а не по-малката интеграция на търговията и инвестициите като част от единния европейски пазар, пише Марек Белка.
В името на кохезията в ЕС, но и заради своите собствени икономически цели, членовете на еврозоната трябва да са глупци, ако позволят издигането на нови бариери между еврозоната и страните извън нея. Стратегиите на еврозоната за висок растеж и стабилност са добре дошли. Много по-вероятно е те да са успешни, ако обхващат целия ЕС, заключава управителят на полската национална банка.
(БТА)