От: Елена Емануилова
Д-р Динко Младенов е един от пионерите в частната медицина в България. Той е лекар с 29-годишен стаж, от които 20 години само в частната медицинска практика. Днес има болница в Пловдив, която оценява на над 3 млн. евро. Стартира с банков кредит за покупка на медицинска техника при 63 процента годишна лихва. Оттогава до днес продължава да разчита на банкови кредити и да реинвестира печалбата в дейността си.
Клиника "Медикус алфа" е съчетание от Медико-дентален център и Хирургична болница и работи на денонощен режим от откриването си през 2001 година. Съчетава доболнична и болнична помощ. В нея има 38 болнични легла. До 2010 година не работи със здравната каса.
- Доктор Младенов, кой формат на болница е по-жизнен сега в България?
Не мисля, че икономическата жизненост на болниците е свързана само с техния размер. По-голямо значение има качеството на болницата, а не големината им. Пациентите не избират къде да се лекуват в зависимост от това дали болницата е малка или голяма, а там, където очакват или е доказано, че ще намерят по-добра медицинска услуга.
За мен като собственик, управител и като действащ лекар в болница най-просперираща е тази, която може да добави повече качество към здравната услугата, която предлага. Това означава, че за кратко време пациентът трябва да получи комплексна услуга - да поставим диагноза и да започнем ефикасно лечение. Силната страна на всяка една болница е да предлага много бърз и качествен интердисциплинарен медицински подход.
- Звучи добре, но вероятно не всеки може да си го позволи?
Първоq не е във възможностите на всяка болница. Различното качество на медицинските услуги струва различно. И е невъзможно всички да получат лечение на най-добро ниво, просто защото някои болници не го предлагат, а така също не всички пациенти могат да си го позволят. Моята цел е да развиваме високотехнологична медицина, инвестирайки във високи технологии. Тези инвестиции се заплащат от крайния потребител – в случая пациентите на "Медикус алфа". Но е факт също така, че практиката на клиниката ни бе изцяло на частни начала само допреди две години. Сега вече работим и с НЗОК, но на пазара очевидно има място и за лично платената услуга – за доболнична и за болнична помощ.
Като наблюдавам пазара в нашия регион мога да кажа, че не само аз успявам. Успяват и други частни клиники. Подчертавам – успяват, докато голям процент държавни и общински болници оцеляват. От моя гледна точка те практикуват "креватна медицина", а не високотехнологична медицина. Те броят легла и се гордеят не с професонални, а с икономически резултати, зависими от броя на болнични легла. Най-съкровената цел на тази медицина е да получи висок бюджет от НЗОК. Тяхното виждане за ефективност е сбъркано.
- Как се промениха обществените нагласи към частните болници?
В началото хората идваха при частния лекар, за да им обърне повече внимание, за да ги обслужи по-добре. Мисля, че сега отново търсят същото, но са и по-взискателни. Честно казано имал съм периоди на неразбиране, имал съм периоди на трудна икономическа макросреда. Напоследък като че ли сме навлезли в период, в който има все по-високо доверие, но и повече очаквания от частната медицина.
Обобщено - целият сектор на здравеопазването не е на необходимото ниво, защото не се направиха решителни реформи. Просто здравеопазването не премина на ясни пазарни принципи. И не защото нямаме болници. Напротив, може би дори има излишък или най-малко нашите медицински статистики показват, че имаме повече лечебни заведения на глава от населението отколкото в Румъния и Полша например.
Цялото интервю четете в Investor.bg
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.