България – бизнес инкубатор за бежанци

Как така един от най-корумпираните членове на Европейския съюз – България, е пример за всички останали? Най-слабият в икономическо отношение член на съюза, с най-нисък икономически продукт. Страната, чиито власти в продължение на месеци се опитват със специално изградена стена да отблъснат бежанската вълна.

В тази страна живее Станка Илиев – дъщеря на германка и българин, икономист, активист и феминист. Преди всичко обаче източник на невероятни идеи, разказвай историята й германското издание "Ди Цайт". Една от тях може да даде отговор на въпроса как най-добре и най-бързо бежанците могат да бъдат накарани да работят?

Илиев живее в София, град, който е примамлива точка за бежанците от Близкия изток, предимно от Афганистан, Ирак и Сирия. „Разликите между бежанците често са значителни. Сирийците често са травмирани, първо трябва да си починат“, казва Илиев. Афганците обаче заради дългото им пътуване са имали достатъчно време, за да обмислят своя план за Европа. Каква им е необходимостта от евентуалното намиране на работа. А интеграцията на пазара на труда, както показва и опитът на Организацията на обединените нации, е по-важна от намирането на безопасен дом. 

Но някои бежанци имат професии, които почти вече не съществуват в Европа: рибари, тъкачи на килими, създатели на керамични съдове. Или такива професии, за които в чуждата страна липсва основата, например адвокат. И така те се озовават на работни места, които не съответстват на техните умения - строителство и помощници в селското стопанство, чистачи, кухненски помощници, складови работници. Всеки, който приема веднъж такава работа, почти не получава възможност за повишение или преминаване на по-добра длъжност.  

Решението, което предоставя Илиев, звучи за повечето европейци с мечтата им за средната класа, почти налудничаво. Илиев възнамерява да направи бежанците самостоятелно заети лица. „Много бежанци са добре квалифицирани. Но те често не разполагат с необходимите документи, с които да се признаят техните умения". Затова за тях би било по-лесно да започнат свой собствен бизнес. "Бежанците, които познавам, не искат да бъдат зависими", казва Илиев. "Те познават самостоятелното предприемачество от родината си". Да имат свой собствен бизнес, това означава например пекарна, бръснарница, интернет кафе, шивашко ателие, салон за красота, ресторант. Малките предприятия, които могат да дадат в дългосрочен план работни места на други бежанци, ако са добре управлявани.

Такива малки предприятия обаче не възникват от нищото. Тези, които идват от далечна страна, се нуждаят от помощ, за да разберат структурата на външния пазар и криволичещите пътеки на бюрокрацията. Те трябва да разберат как трябва да бъде изграден един бизнес в новата им родина, за да проработи. И, разбира се, има нужда от пари.

Илиев е учила в Германия, икономика в Еберсвалде. Тя си спомня, че местното правителство на провинция Бранденбург е направило конкурс преди десет години: провинцията е търсила най-добрия бизнес план за стартираща компания. Много студенти са разработили тогава такива планове.

А каквото стане в Бранденбург, може да е успешно и в България, решава тя преди три години. Междувременно започва работа в Червения кръст и разработва проект за бизнес инкубатор за бежанци, който работи по следния начин: служители на консултантски фирми като KPMG обучават български студенти по бизнес администрация. Студентите развиват заедно с бежанците бизнес идеи и им предоставят бизнес план. За това студентите получават сертификат от своя университет, а бежанците - врата към пазара на труда. Парите за създаването на предприятията идват от микрокредити, които ЕС предоставя за своите страни членки.

Един добър план, който почти се увенчава с успех. Бежанците се възползват от факта, че студентите имат личен интерес да им помогнат. Защото така не се сблъскват с чиновници, които се придържат към сухите правила, а с партньори, с които да обсъждат дори и половинчати идеи, без да са приковани към предписанията. В допълнение те имат на своя страна човек, който говори български език и може да поеме писането на проектите и документите. Студентите, от своя страна, могат да тестват как се намират и развиват бизнес идеи. Те разбират и с какви концептуални и бюрократични пречки се сблъсква човек, когато иска да започне собствен бизнес в България.

Проблемът обаче остават парите. Дори и за микрокредит в България има нужда от някой, който да го гарантира. А опитът показва, че лихвата за погасяване за бежанци е особено висока. Но и това не е достатъчно за кредиторите. А кой бежанец ще намери гарант, който би гарантирал в случай на нужда, че вместо него ще изплаща най-малко по 300 евро на месец? Един държавен гаранционен фонд би могъл да помогне на основателите на компании, казва Илиев. Но такъв в България няма.

Много от бежанците от проекта на Илиев обаче въпреки всичко днес имат свой бизнес. Но нерегистриран, а затова и незастрахован и без изгледи за бърз растеж. Освен това и финансирането на проекта също е изтекло. Засега няма да има друг опит. Ето защо бежанците от проекта на Илиев сега се чувстват така, както и много други лица, търсещи убежище в Европа – те оставят в един междинен свят.

Има опити за противодействие, например в Швеция. Признатите официално за бежанци лица там получават график от службата по заетостта. Той се състои от езикови курсове, обучения и стажове. В допълнение държавата насърчава предприятията, които назначават бежанците на работни позиции. Който назначи лице, търсещо убежище, и го освобождава от работа, за да учи шведски, получава възстановяване на парите за заплатата му от държавата.

Подобна идея в Германия има Федералната агенция по заетостта. Пилотен проект насърчава наемането в девет града на висококвалифицирани бежанци. Те могат в продължение на една година да посещават интензивен езиков курс, получават помощ за признаване на своите квалификации и интензивно консултиране при намирането на работа.

Всички обаче - шведските или германските бюра по труда, както и Илиев, имат едно и също преживяване - всеки случай е различен. Онова, което помага най-много на бежанците, е ако местният работодател се отвърне от традиционните правила и структури, и се обърне директно към бежанците.

Илиев назовава конкретен пример – много бежанци не могат да предоставят изготвена по правилата на ЕС автобиография. Но въпреки това са научили много през живота си. Ето защо на тях трябва да им се задават различни въпроси от тези, предназначени за българин или германец, за да разбере работодателят какво точно умеят. „Ако ги питаш дали са въртели домакинството, може лесно да разбереш дали могат да се справят с бюджет и пари“, казва Илиев. „Който е построил собствен дом, вероятно може да е добър занаятчия".

По този начин стават видими и умения, които изпитващата демографски трудности Европа може да използва доста добре. Дори и без печат и подпис.

Oще икономически новини за България четете в Investor.bg