Конституционният съд отказа да отмени текстовете от Закона за лечебните заведения, свързани с Националната здравна карта.
Решението е взето с 8 на 4 гласа, като на особено мнение са били докладчикът по делото Георги Ангелов и колегите му Таня Райковска, Кети Маркова и Румен Ненков.
57 депутати от БСП и ДПС поискаха отмяна на текста от Закона за лечебните заведения, който въвежда нов ред и различен начин на определяне на болниците, с които здравноосигурителната каса ще сключва договори.
Критериите и редът, по които те се избират, се определят с наредба на Министерския съвет. Въвежда се и листа на чакащите пациенти, защото не всяка болница ще сключва договор с касата.
Според депутатите този текст нарушава правото на българите на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ. Те припомнят решение на Конституционния съд от 1998 г., че въпросното право не само е записано в конституцията сред основните права на българите, но е и неотменимо.
Текстът ограничава възможностите на българите да избират болницата, в която да се лекуват, след като здравната каса може да откаже сключване на договор.
"Разходите, които се правят от здравната каса, няма да бъдат ограничени, като бъде намален броят на лечебните заведения, а като се намали броят на хоспитализираните пациенти. За да се прецени дали здравната каса е платила, а реално няма хоспитализирани, държавата трябва да осъществява контрол върху всички здравни заведения независимо от титуляря на собствеността", мотивираха се депутатите.
Те изтъкват още, че във въпросното решение на КС от 1998 г. пише, че "здравеопазването в условията на децентрализирана пазарна икономика не е дейност на държавата, но това не я освобождава от задължението да упражнява контрол върху всички здравни заведения".
Народните представители атакуват и друг текст - как да бъдат ситуирани и създавани нови болници и нови услуги в стари лечебни заведения.
Това е вторият закон от здравната реформа на министър Петър Москов, по който КС ще се произнесе. Топюристите отмениха разделянето на медицинските услуги на два пакета - основен и допълнителен, с мотива, че това може да бъде направено със закон от депутатите, а те от министъра с наредба.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.