Справедливост за аборигените два века по-къснo

С площ от 7,7 млн. кв. км Австралия е шестата по големина държава в света. По-голямата част от територията й е необитаема. За малко повече от век независимост страната се нарежда сред най-развитите икономики, а населението й се радва на добър стандарт на живот.

Това обаче не може да се каже за едни 3% от австралийците, които, както и да го извъртат политици и медии, си остават на дъното на обществото. А усилията за интеграцията и подобряването на жизнения им стандарт се оказват абсолютно недостатъчни.

Тези 550 хиляди души са коренните жители на континента – т.нар. аборигени.

Сега новото правителство, водено от първата жена премиер в историята на Австралия, иска да промени картината, от която дълги години всички просто отвръщат поглед.

Джулия Гилърд обяви референдум, на който 21 милиона австралийски граждани ще имат възможност да променят положението на коренното население на континента.

Според премиера само с промени в конституцията, гарантиращи зачитането на правата на аборигените, усилията да се помогне на коренните жители могат да дадат резултат. Тези промени трябва да бъдат одобрени на референдума.

„Австралийската конституция (приета в началото на XX век) е фундаменталният документ, на който е базирана нашата система на управление, но той не успява да отреди заслуженото специално място на нашите първи австралийци”, се казва в официално изявление на премиера, министъра по въпросите на коренното население и правосъдния министър.

Все още няма насрочена дата за референдума, но аборигенски лидери вече изразиха надежда, че положителен резултат от него би имал огромен ефект върху самочувствието на аборигенската общност.

На 1 януари 1901 г., въз основа на Конституционния акт и с кралско съгласие, е учреден Австралийският съюз в рамките на Британската общност на нациите. От тогава до днес в страната са проведени общо 44 референдума. От тях само в осем народът е гласувал „за”. Може и 45-ият да се пребори с традицията.

А що се отнася до аборигените, историята определено им е длъжница. Както и британските и европейски заселници.

Предполага се, че коренните жители на Австралийския континент населяват тази далечна земя от най-малко 40 хиляди години. Поне оттогава датират най-древните човешки останки, открити на континента. Според някои изследвания обаче аборигените са в Австралия вече 125 хиляди години, като има различни теории за произхода им. Често се споменава миграция от Африка заради сходните расови белези.

Аборигените живеели като ловци-събирачи. Получавали храната си, растения и месо (чрез лов) директно от природата. Аборигенското общество било сравнително мобилно, полуномадско и често се местели в зависимост от наличието на храна.  

Населението било разделено на 250 самостоятелни племена-държави, всяко от които включвало по няколко клана (от 5-6 до 30-40). Всяко племе-държава имало собствен език и различни обичаи. В тази връзка културното разнообразие е невъобразимо. Общият брой аборигени преди европейската инвазия варирал между 315-750 хиляди.

Още от момента, когато легендарният мореплавател Джеймс Кук достигнал австралийския бряг през 1770 година, животът на аборигенските племена се променил завинаги. По сценария с колонизирането на Америка британците пращат хиляди престъпници и бивши затворници в Новите земи. Както индианците в Северна Америка, така и аборигените в Австралия се оказват потърпевши.

Незабавният удар от британската колонизация, започнала през 1788 г., са донесените в региона нови болести – едра и дребна шарка и туберкулоза. Десетки хиляди аборигени измират.  

Масовото европейско изселване към Австралия в средата на XIX век, когато там са открити сериозни залежи от злато, пък предопределя напълно злощастната съдба на коренните жители.  

Борбата за територия поставя аборигените в крайно неизгодна позиция. Два века дискриминация и лишаване от собственост изтласкват коренните жители в „блатото”. В определени моменти коренното население наброява едва 60 хиляди души.

Експлоатацията на аборигените често стига до робски труд, а дълги години деца от връзки между бели и аборигени са „прибирани” от държавата под предлог, че само властите могат да осигурят нормален живот на тези „различни” деца.
Отчуждаването на коренното население логично води до капсулирането му в бедни гета, където властват мизерията, гладът, безработицата, престъпността, алкохолизмът, епидемиите.

Има и проблясъци в опитите за пълноценно връщане на аборигените в обществото. През 1962 те получават право да гласуват. През 1967-а пък се правят промени, които позволяват на коренните жители да участват в прякото управление.

Промените са одобрени на референдум с подкрепата на 90,77% от гласувалите.

През 1971 Невил Бонър става първият сенатор абориген, а през 76-а друг политик с аборигенски корени – сър Дъглас Никълс, е назначен за 28-ия губернатор на Южна Австралия.

В областта на спорта пък са и някои от най-значимите успехи на хора с аборигенски произход. Тенисистката Ивон Гулагонг Коули печели през феноменалната си кариера 14 титли от Големия шлем.

Ръгбистът Артър Бийтсън пък става първият коренен жител капитан на национален тим в отборен спорт. Аборигенката Кати Фриймън запали олимпийския огън на Игрите в Сидни през 2000 година, след което стана шампионка в бягането на 400 метра.

В съдебната зала най-големият успех за коренното население идва през 1992 година, когато Върховният съд отхвърля действащото дотогава становище, че Австралия е била ничия земя преди инвазията на Британската империя.

Седем години по-късно австралийският парламент приема текст на официално държавно извинение за отношението към коренното население, определяйки го като „най-срамното петно в нашата национална история”.

Извиненията на хартия обаче не могат да върнат времето назад. Сега референдумът може да преобърне живота на аборигенското население и да му даде място в конституцията.