ЕТА – кървава приказка без край

В последните години видеозаписите на трима представители на ЕТА с качулки на главите, обявяващи начало или край на примирие с испанското правителство, станаха сравнително често явление. И малко или много не се приемат на сериозно, защото всичко, което „качулките” кажат в крайна сметка се оказваше предпоследно

Ето сега пак обявиха пълно примирие и сваляне на оръжието. Установили, че с други методи борбата им за независима баска държава ще бъде по-ефикасна. Въпросът е, че точно 50 години след първия опит за атентат срещу влак, превозващ политици, на Иберийския полуостров вече не смеят да вярват на обещанията на ЕТА. Все пак 858 убити, 1230 ранени и 77 отвличания не са малко причини да се гледа с недоверие на сепаратистите и техните мирни намерения.

Euskadi Ta Azkatasuna (в превод Баско отечество и свобода), или ЕТА, е основана през 1959 година от студенти националисти, вдъхновени от марксизма-ленинизма. Те настояват за радикални действия срещу режима на ген. Франко, който от 1937 година репресира безкомпромисно баските и прегазва всеки техен опит за автономно управление, камо ли независимост. Забрана на баския език, потискане на местните обичаи, затвор и мъчения на интелектуалци заради техните политически и културни убеждения са част от прийомите на режима.

Така студентското движение за защита на баските ценности и култура много бързо прераства в паравоенно формирование, което се бори за независима баска държава с граници в Северна Испания и Южна Франция.

Символите на ЕТА са брадва (въоръжената съпротива) и увита около нея змия (политиката). Под мотото „Поддържайте и двете” бойците на организацията започват кървава кампания за постигане на целите си.

След неуспешен опит да причинят дерайлиране на влак с политици през 1968 година сепаратистите нанасят първия си удар – убит е Мелитон Манзанас, шеф на тайната полиция в Сан Себастиян. Само 5 години по-късно се стига до покушение срещу още по-високо стояща в правителствената йерархия фигура – премиера адмирал Луис Кареро Бланко. Убийството е в отговор на екзекуцията на активисти на ЕТА.

След смъртта на Франко през 1975 година и падането на военния режим близо 2 милиона баски получават широка автономия – правото на местни парламент и полиция, контрол върху образованието и събирането на данъци. Крайните членове на ЕТА обаче са непреклонни – ще се бият за пълна независимост и създаване на баска държава. Оформя се и политическото крило на организацията – партията Хери Батасуна.

Следват години на постоянен терор – цел са политически и полицейски ръководители, дори и баски, които не подкрепят крайните сепаратистки действия, но покрай тях под мощта на оръжията, колите бомби и палежите падат стотици цивилни жертви.

Само през 1980 година ЕТА стои зад смъртта на 118 души. През 1987 година 21 души загиват при бомбен атентат в супермаркет в Барселона, сепаратистите се извиняват за „грешката”.

В средата на 90-те дясната Народна партия на Испания с лидер Хосе Мария Аснар, оцелял при атака на ЕТА с кола бомба, печели изборите и взема властта. Опасенията, че ще последва кървава офанзива срещу сепаратистите, не се оправдават, дори напротив. Правителството на Аснар подхваща инициатива за мир. За ЕТА обаче Народната партия на Испания е пряк наследник на режима на Франко – респективно е и враг №1.

Започват атаки срещу представители на партията в баския регион. Отвлечен и убит е общинският съветник Мигел Анхел Бланко. Покушението предизвиква остра вълнà от недоволство в испанското общество. Шест милиона души излизат на улично шествие срещу насилието. 23-ма политици от Хери Батасуна пък са арестувани и осъдени на по 7 години затвор за близки връзки с ЕТА.

В същото време в Северна Ирландия се стига до мирно споразумение. Черпейки опит и известна доза вдъхновение от Ирландската републиканска армия (ИРА), в ЕТА започват да мислят върху мирна алтернатива на борбата си. Така на 18 септември 1998 година се стига до обявяването на първото спиране на огъня от страна на сепаратистите от началото на въоръжената им кампания. Половин година по-късно в Швейцария се състои и безпрецедентната среща между представители на ЕТА и правителството (тя се оказва и последна засега).

За съжаление разговорите не водят до компромис. Премиерът Аснар обвинява сепаратистите в „страх от мира”, а през ноември 1999 година ЕТА слага край на обявеното примирие заради „липса на прогрес в преговорите с испанското правителство”.

С влизането в XXI век за ЕТА настъпват тежки времена. Организацията и методите й са заклеймени за първи път публично от испанския крал Хуан Карлос, а Европейският съюз и САЩ слагат сепаратистите в списъка с терористични организации. През 2003 година партията Батасуна пък е забранена с решение на Върховния съд – мярка, каквото в Испания не е прилагана от времето на Франко.

Продължаващите бомбени нападения, включително и в популярни курорти, и убийства на полицаи, политици и бизнесмени (макар и доста по-малко в сравнение с минали години) пък водят до сериозен отпор от страна на властите в Испания и Франция. Арестите на висшестоящи ръководители на ЕТА се редят един след друг, особено след избухването на кола бомба на мадридското летище в края на 2006 година. Атентатът отне два живота и стана по време на обявено от сепаратистите временно примирие.

В ръцете на правосъдието попадат фигури като Ибон Гойкоачея, Хуан Мануел Инсиарте, Хурдан Мартитеги, Екаитц Аузменди и Аитзол „Чероки” Ирионда, за който се смята, че ръцете му са оцапани с кръвта на десетки жертви на въоръжената съпротива на ЕТА.  

След първото убийство на френски полицай от членове на ЕТА през март миналата година президентът Никола Саркози обяви началото на операция за премахване на всички тайни бази на сепаратистите във Франция.

Поставена под натиск от правителство, международна общност, медии и общество, баската сепаратистка организация оповести временно примирие на 5 септември 2010 година. Испанските власти заклеймиха примирието като тактически ход за отвличане на вниманието.

Сега, четири месеца по-късно, ЕТА препотвърди мирния си ангажимент. Въпросът е, че трябва да се намери кой да им повярва. Може би първо да си повярват сами...