В търсене на източници на храни властите в Северна Корея не се ограничиха до развитите държави и се обърнаха за помощ към най-бедните страни в света. Сред държавите, от които Пхенян потърси помощ, се оказа и Зимбабве, пише АФП, като се позовава на южнокорейския вестник „Чунан илбо“.
По данни на МВФ през 2010 г. брутният вътрешен продукт на Зимбабве е бил 475 долара на човек от населението. По данни пък на ЦРУ този показател в КНДР е над 1200 долара.
Позовавайки се на дипломатически източник от Южна Корея, вестникът пише, че Северна Корея е помолила да й изпратят храни и редица други страни от Африка, самите те изпитващи трудности с осигуряването на храни за населението.
По-рано Южна Корея изпращаше по 400 000 тона ориз в КНДР, но от 2008 г. тази помощ беше спряна. Това стана след идването на власт на администрацията на Ли Мьон Бак, чиито отношения с режима на Ким Чен Ир започнаха да се влошават, пише Lenta.ru.
През 2010 г. Сеул предложи на Пхенян да бъдат възобновени доставките на храни, като в замяна поиска да бъде призната вината за потъването на южнокорейския кораб „Чхонан“. КНДР, която от самото начало отрича да е причастна към потопяването на кораба, отхвърли предложението.
Неофициално обаче помощ за севера изпращат южнокорейски активисти, които използват за целта въздушни балони.
По данни на АФП, коментирайки многобройните молби на Северна Корея за помощ, западните страни са изразили съмнения в нейната необходимост. Според тях зад исканията за изпращане на храни стоят политически мотиви, а в страната всъщност няма истински глад.
В Южна Корея обаче смятат, че в Северна Корея наистина има недостиг на храни. Истинската причина обаче не е ниският добив на ориз и други култури, а крайно неефективната система за разпределение на храните.