Американският президент Барак Обама почете паметта на жертвите в деня на 96-ата годишнина от масовото изтребление на арменците в Османската империя, предаде Асошиейтед прес. Той се въздържа да го нарече геноцид въпреки предизборните си обещания през 2008 г.
Вместо това Обама призова за "справедливо признаване на фактите, пълно и откровено, което е в интерес на всички ни". Оспорването на историята дестабилизира настоящето и оскърбява паметта на онези, чийто живот е бил погубен, докато помирението с миналото полага здрава основа за общо мирно и благоденстващо бъдеще, се казва в комюникето, разпространено от Белия дом и цитирано от ИТАР-ТАСС.
Реагирайки на изявлението, посланикът на Турция в САЩ Намик Тан, изрази дълбоко съжаление, че то е политически едностранчиво, неуместно и изкривено тълкуване на историята.
Историята ни учи, че нациите ни стават по-силни, а делото ни – по-справедливо, когато осъзнаем болезненото си минало и работим за възстановямваме на мостовете на взаимното разбиране, заяви Обама, като добави, че САЩ добре са научили този урок, извлечен от тъмните страници на собствената си история.
Подкрепям смелите крачки, които предприемат отделни лица в Армения и Турция с цел поддържане на диалога, признаващ общата история, подчерта президентът и отново потвърди, че САЩ се ангажират да се стремят подобни събития никога да не се повторят.
На 31 март в Еревен на съвместна конференция с президента на Швейцария Мишлин Калми-Рей арменският й колега Серж Саркисян съобщи, че се е обърнал с молба към Обама да използва термина геноцид в традиционното си обръщение към американските арменци.
Макар да избегна термина геноцид и предпочете формулировката "ужасяващите събития отпреди 96 години" и "едно от най-страшните зверства на 20 век", Обама изтъкна, че последователно е излагал собствените си възгледи за случилото се през 1915 г. и че възгледите му не са се променили.