Около 12 милиона души по света не са граждани на никоя държава, което ги лишава от основни човешки права, по данни на ООН, цитирани от ВВС.
Ситуацията на тези ничии хора се усложнява още повече, когато се раждат деца без гражданство на родители без гражданство. Проблемът е най-разпространен в Източна Европа, Югоизточна и Централна Азия, Близкия изток и Африка.
„Тези хора отчаяно се нуждаят от помощ, защото живеят в кошмара на законов лабиринт“, казва Антонио Гутереш от Върховния комисариат за бежанците на ООН.
“Отделно от страданията, на които са подложени самите хора, ефектът на маргинализиране на цели групи от дадени генерации създава сериозно напрежение в обществата, в които живеят и понякога води до конфликти.”
Заради това, че нямат гражданство, тези хора се сблъскват ежедневно с административна безизходица – не могат да получат документи за собственост на имоти, не могат да си отворят банкова сметка, не могат да сключат законен брак, не могат да регистрират новородените си деца.
Има случаи, в които хора без гражданство са прекарвали дълго време в ареста, защото не могат да докажат кои са.
Много са причините, заради които човек може да се окаже без гражданство – разпадане на държави, като СССР и Югославия, или възникването на нови държави при оттеглянето на колониалните сили, като в части от Азия и Африка. Сред страните, в които има най-голям брой хора без гражданство, са например Латвия и Естония.
Само 66 държави са подписали конвенцията от 1954 година, която гарантира на хората без гражданство минимума от права, а едва 38 да страните по конвенцията от 1961 г., даваща правната рамка, която да помогне те да получат някои елементи на гражданство.
„Срамно е милиони хора да живеят без да са част от никоя държава – фундаментално човешко право“, казва Гутереш.