Френската сенаторка Алин Аршембо от партия "Европа Екология - Зелени" иска правителството да се откаже от мерките, ограничаващи достъпа до френския пазар на труда за българи и румънци, включително роми, съобщи информационният портал "Еурактив".
Във внесената от Аршембо резолюция се посочва, че достъпът до пазара на труда ще позволи на ромите, живеещи във Франция, да излязат от несигурността и да се спестят държавни средства.
Текстът, представен от Аршембо на 27 юни, няма задължителен характер и цели да бъдат премахнати "преходните мерки" във Франция спрямо румънски и български работници, отнасящи се и за ромите от тези две страни. България и Румъния последни се присъединиха към ЕС през 2007 година и за тях все още се отнасят тези ограничения, които могат да останат в сила до 31 декември 2013 година.
Освен Франция, Белгия и Германия също прилагат такива ограничения.
Според Алин Аршембо "не може да се гради Европа, като се поддържат дискриминационни мерки срещу нейните граждани".
За да работят във Франция, българските и румънските граждани трябва да имат разрешително за работа, поискано предварително от работодателя. С други думи, те трябва да имат гаранция, че ще бъдат назначени още с пристигането си. Това условие обаче се спазва по-лесно от по-богатите слоеве, отколкото от бедните.
Освен това работодател на българин или румънец трябва да плати такса на френската служба по имиграцията и интеграцията, която може да достигне до 50 процента от заплатата в рамките на два пъти и половина минималната заплата в страната.
Франция леко смекчи мерките, като изготви списък със 150 професии, при които трудно се намират кадри, така че българите и румънците ползват улеснени процедури за получаване на разрешителни за работа.
Според Аршембо обаче това не е достатъчно. Още повече, че финансовата помощ при връщането в родината им на нелегалните имигранти струва много скъпо на Франция и е безполезна, тъй като повечето от тях се връщат отново, подчертава сенаторката.
По данни на имиграционните власти през 2011 година българските и румънските роми са били основни ползватели на помощите за връщане в родината - 300 евро за възрастен и 100 евро за дете. Миналата година 7284 румънци и 1429 българи са върнати в родните им страни.
Аршембо се надява социалистическото правителство да я подкрепи. По време на президентската си кампания Франсоа Оланд застана на обратната позиция от тази на предшественика си Никола Саркози.
„Еурактив“ дава пример с добрата интеграция на българските и румънските роми в Испания. През 2011 година 53 процента от български роми са имали работа в Испания, а 95 процента са имали достъп до прилични тоалетни спрямо 20 процента в Румъния и България, посочва БТА.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.