Различните страни имат различни обичаи. Включително и за начина на обличане и модните стилове. Докато в Германия властват умереността и класиката, в България е съвсем различно. Жените там с удоволствие подчертават формите си, пише Дойче веле.
Когато през 1997 г. пристига в Германия, Цветелина Кройцер се обличала с миниполи, използвала силен грим и ноктите й винаги били лакирани. Един ден, когато влязла в близката хлебарница да си купи хляб, един мъж я попитал: „Колко струва един час?“.
„Всички имаха предразсъдъци спрямо мен“
В първия момент тя изобщо не разбрала за какво става дума. Мъжът се обърнал към нея с коментар, чието значение младата българка осъзнала едва след няколко минути. Това я шокирало: въз основа на външния й вид, стила й на обличане, мъжът останал с впечатлението, че пред него стои проститутка.
Тя разказвала случая като анекдот. После обаче, когато и в университета, и при търсенето на работа забелязала, че я гледат странно и най-меко казано, не я приемат достатъчно сериозно, Цветелина Кройцер стигнала до заключението, че спешно трябва нещо да промени: „Не само моя стил и българския ми акцент, но преди всичко публикациите за трафикантите на жени, които довеждат момичета от Източна Европа в Германия и тук ги принуждават да проституират, очевидно си свършиха работата. Всички имаха предразсъдъци спрямо мен. Така че не ми остана нищо друго освен да се приспособя“, казва младата българка.
Кройцер е специалист по Източна Европа и Латинска Америка и е автор на редица статии и материали за стереотипите и предразсъдъците. Според нея предразсъдъците са всъщност често нормално и здравословно явление, но те могат да бъдат и опасни и вредни. „Ако са наложени от обществото и ако някой не е достатъчно образован, то има опасност от психическа изолация и той просто автоматично си служи с предразсъдъци. Последиците от това могат да бъдат нетолерантност и расизъм“, казва тя.
Правила за обличане на работа
Често все пак не става дума само за предразсъдъци, а просто за културни различия по отношение стила на обличане, преди всичко когато става дума за жените. В някои страни изтъкването на определени части от тялото е желателно, това изглежда секси и женствено, но в други страни подобен „по-свободен“ стил не само че не е популярен, но и и нежелан. „Например в Германия, когато става дума за стила на обличане, съответстващ на работното място, властва така нареченият класически стил. Раменете трябва да са покрити, дължината на полите е около коляното или под – в никакъв случай над“, казва Надин Томас, собственичка на моден институт в Берлин. Тя подчертава, че за жените е много важно това, че външният им вид винаги създава впечатлението за сериозен човек.
Кое е женствено и кое не е?
Цветелина Кройцер казва, че наистина съществуват различия във възприятията на женствеността в отделните страни. „Когато една жена в Източна Европа или Латинска Америка изтъква тялото си чрез дрехите, в това няма нищо лошо. Те не се срамуват от тялото си и пола си. Но жените в Германия често си мислят, че трябва да се обличат като мъжете, че трябва да се държат и да мислят като тях“, казва Кройцер. През последните години в Германия обаче се забелязва определена промяна, казва тя. „Жените се обличат по-женствено и се гримират по-силно“, твърди Кройцер.
Надин Томас изтъква, че когато става дума за стила на германките, въпреки простотата и класиката си той не означава, че по този начин германките искат да скрият женствеността си. Като пример за най-добре облечени както жени, така и мъже в Европа тя посочва италианците. „Те умеят да изглеждат едновременно елегантно, но и лежерно. Винаги носят съвършени обувки – за разлика от германците“, казва Надин Томас.
„Изглеждаш обикновено“
Откакто живее в Германия, Цветелина Кройцер е променила стила си на обличане. Сега той е „по-умерен и по-дискретен“, използва и по-малко грим. Когато наскоро отишла в България, майка й била шокирана от външния й вид. „Изглеждаш направо обикновено! Така не можеш да излезеш на улицата. Нямаш ли пари да си купиш прилични дрехи!“, попитала я майка й. Новият й немски стил на обличане (дънки, обикновена тениска и маратонки) не отговарял на обичайната картина на българките.
„Причината за това жените в бившите комунистически страни да се гримират толкова е фактът, че преди там не е имало достатъчно грим и разнообразни дрехи. Това се е купувало по нелегални канали. Силният грим е бил един от начините жените да изразят своята индивидуалност и да внесат малко цвят в живота си. Това е останало така и до днес, макар че в днешно време всичко може да се купи“, казва Кройцер. Положението обаче в банките, офисите, публичните учреждения в България междувременно малко се е променило. Както казва младата жена, и тук постепенно се разпространява „германският“ стил – простота и класика. „Глобализацията по този въпрос не е подминала и България“, заключава Цветелина Кройцер, пише Дойче веле в емисията си на сръбски език.