Франция и шоколадовите мечки

Цяла Европа е притисната до стената от тежката икономическа криза, но във Франция има един отрасъл, който изглежда не може да бъде засегнат. Сладкарството продължава да бележи ежегоден ръст с 8 на сто въпреки цялостните трудности за френската икономика.

До голяма степен този впечатляващ резултат се дължи на една определена дългогодишна „мания“ на французите – шоколадовите мечки. В свой материал по темата от Би Би Си разговарят със сервитьор от популярна бирария, чийто очи светват моментално, щом става въпрос за споменатите мечки: „О-о-о-о, обожавах тези мечета като дете. Мислите ли, че някъде наоколо мога да си купя?“.

„Оursons guimauve“ са покрити с шоколад захарни мечета. С размера на билет за парижкото метро, тази година те празнуват 50-годишен юбилей.

Французите – малки и големи – ги обожават. И изяждат по над 400 милиона мечета всяка година. Сладкарското изкушение е рожба на северняка Мишел Кати, който според легендата се преборил с подигравките и пренебрежителното отношение към революционната си идея, преди да обере плодовете на своя труд.

В наши дни шоколадовите мечета са хегемон на френския пазар и са се превърнали в индустрия за 900 милиона долара годишно. Готвят се и за инвазия отвъд Океана – вече се разпространяват официално и в Съединените щати.

Сладкарите във Франция са категорични, че през годините продажбите никога не са спадали. Напротив. „Хората се нуждаят от сладко. Ако има нещо, без което не могат, то това определено е шоколадът или някое друго сладкарско изделие, което е останало в съзнанието им още от детството“, убедени са специалистите.

И неслучайно по витрините на френските търговски улици „блестят“ всевъзможни лакомства – бонбони, кексчета, всякакви изкушения. Шоколадът се продава на килограм.

Традицията си е традиция – следобедната закуска на подрастващите неизбежно е съставена от хляб и.. парче „насипен“ шоколад. Нещо като ранна версия на кроасаните. Възрастните също не пропускат да се възползват от това меню.

Истории като тази на Жорж Маркиз са често срещани във Франция. През 70-те години малкият тогава син на португалски имигранти получава цели 5 франка за 8-ия си рожден ден от своя чичо.

Жорж не се поколебава нито за миг – харчи всичко за сладки и се прибира у дома с пълна с лакомства торба, които да сподели с близките си. „Избухнах в сълзи и обявих пред майка ми, че като порасна, ще правя най-хубавите десерти на света“, спомня си Маркиз.

Започва да обикаля цяла Франция, за да опита от специфичните за всеки край лакомства. Сега той е собственик на просперираща сладкарница в Париж. „Хората са истински щастливи, че могат да намерят сладки изкушения, характерни за отдалечени краища на страната“, споделя Маркиз.

И цифрите определено потвърждават думите му.