ЮАР се представя пред света като страна, в която е сложен край на расизма, а всички нейни граждани независимо от цвета на кожата си се гордеят със своята раса и култура.
Реалността обаче далеч не винаги съвпада с тази представа. Проучвания, проведени неотдавна от социолози от университета в Кейптаун, показват, че всяка трета жена в страната си избелва кожата, пише Би Би Си.
Причините за това са различни, но повечето от анкетираните жени казват, че искат да имат бяла кожа.
Южноафриканската певица Номасонто "Мсхоза" Мнизи твърди, че сегашната й изсветлена кожа й дава по-голяма самоувереност.
Местната преса и потребителите на социалните мрежи я разкритикуваха остро, но 30-годишната певица казва, че това е неин личен избор, а избелването на кожата в никакъв случай не е нещо по-различно от козметична операция за коригиране на носа или поставяне на гръдни импланти.
„Бях чернокожа през целия си живот и исках да разбера как живеят белите жени. Не се срамувам от това – казва певицата. - Аз изобщо не съм станала бяла жена, не говоря свободно английски език, децата ми са черни. Просто реших да променя външния си вид“.
За две години Мнизи е преминала няколко курса на избелване на кожата. Всеки й е струвал по 5 000 ранда – близо 590 долара.
За разлика от много южноафриканки Мнизи е използвала висококачествени средства, които са смятани за по-надеждни от кремовете, купени на черния пазар. Но както казват лекарите, и те не са безопасни за здравето.
Някои от тези лекарствени препарати могат да предизвикат заболявания на кръвта – левкемия, рак на черния дроб и на бъбреците, както и много кожни заболявания, например охроноза, при което кожата придобива червеникав оттенък.
„Не ми харесва черната кожа“
Доктор Лестър Дейвидс от университета в Кейптаун разказва, че през последните 5-6 години на местните пазари са се появили много нелегални средства за избелване на кожата.
Дерматолозите в ЮАР все по-често се сблъскват с кожни заболявания, предизвикани от дългодишната употреба на подобни средства.
„При мен идват пациентки от различни африкански страни с оплаквания, характерни за охронозата – разказва Дейвис. - Почти не можем да им помогнем, но много от тях не знаят нищо за страничните ефекти от приложението на тези продукти“.
В много страни от Африка и Азия жените със светла кожа са смятани за по-привлекателни, по-успешни в социален план и с по-големи шансове за успешен брак.
Изследователите смятат, че корените на подобно отношение към цвета на кожата са в колониалното минало на африканския континент.
През юни миналата година Световна здравна организация публикува доклад, в който се посочва, че жителите на Нигерия използват по-често от останалите африканци средства за избелване на кожата – 77% от нигерийците ги използват редовно. В Того числото е 59%, в ЮАР – 35%, а Мали – 25%.
В ЮАР са забранени лекарствените средства, съдържащи над 2% хидрохинон, който беше широко използван в състава на козметичните средства през 80-те години, но сега вече е обявен за високотоксичен. Някои средства съдържат стероиди и дори живак.
В последно време във връзка с наплива на мигранти от Нигерия и демократична Република Конго в страната употребата на избелващи препарати в ЮАР се е повишила.
В Йомил – предградие на Йоханесбург, на оживения африкански пазар мога да се намерят множество избелващи средства.
В Йовил могат да се срещнат представители на най-различни африкански племена и народности. Впечатление обаче прави, че много от жените там имат необичайно светла кожа на лицето. Някои обаче имат видими следи от химически изгаряния и странна пигментация. Те не желаят да говорят за стремежа си да си избелват кожата, мнозина не искат да ги снимат.
Психолозите говорят за дълбоките причини за употребата на избелваща козметика – преди всичко това е ниското ниво на самооценка.
В последно време модата за изсветляване на кожата се е разпространила и сред мъжете, докато сред сексуалните малцинства тя съществува от много десетилетия.
В съзнанието на много африканци още от детските им години се затвърждава убеждението, че черната кожа означава ниско социално положение, дори е свързана с опасност.
И докато това не се промени, никакви пропагандни кампании, провеждани от време на време от властите, не могат да попречат на южноафриканките и южноафриканците да рискуват здравето си, за да имат бяла кожа.