Йосиф Сталин, от чиято смърт днес се навършват 60 години, продължава да бъде в центъра на вниманието на руснаците и предизвиква яростни спорове за историческата му роля.
Според проучване на ВЦИОМ 27% от руснаците изпитват уважение към „вожда на народите“ (трябва да се отбележи, че тези хора са предимно от по-възрастното поколение), 6% изпитват към него симпатия, а 3% му се възхищават. Негативно възприемат личността на Сталин 14%, отвращение изпитват 6%, а страх – 5% от руснаците. Не са малко (30%) тези, на които съветският лидер им е безразличен, като това са главно млади хора, пише NEWSru.
Руснаците не искат да увековечават името на Сталин, преименувайки Волгоград в Сталинград, сочи проучване на „Левада-Център“. 55% настояват градът да си запази името Волгоград, а за връщането на името Сталинград се обявяват 23%.
Официалната версия за смъртта на Сталин и спорът на историците
Смъртта на Сталин, около която са се натрупали много версии и митове, продължава да предизвиква много въпроси. Обстоятелствата около кончината му са смятани за една от тайните на ХХ век, пише РБК.
Като основна до момента се приема версията, отразена в два документа, приложени към официалното съобщение на Централния комитет на КПСС от сутринта на 6 март 1953 г. - бюлетина за здравословното състояние на вожда, както и медицинското заключение за болестта и смъртта му. В тях се казва, че още през нощта на 2 март Сталин е получил мозъчен кръвоизлив в резултат на хипертония и атеросклероза, а на 5 март в 21.50 ч. в резултат на засилваща се сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност той е починал. Това, че лекарите са били извикани едва 5 часа по-късно, се обяснява с поледицата в Москва.
Далеч не всички обаче са повярвали, че смъртта на Сталин е била естествена. „През следващите 60 години историците и белетристите са измислили много версии за смъртта на вожда, всяка от които включва теорията за заговор. Не е възможно 73-годишният Сталин да е умрял просто така – такива хора не си отиват от тоя свят по естествен път!“, пише сайтът.
Сред историците и до момента няма единно мнение по този въпрос. „Помогнали са му да си отиде. Това е исторически факт. Не му е била оказана навреме медицинска помощ, решаваща роля за това е имал Берия“, каза историкът Владимир Лавров за Би Би Си. Според него цялата истина със 100% сигурност никога няма да стане известна.
Друг историк – Алексей Исаев, обаче възразява: „Конспиративните версии винаги са популярни, но няма никакви убедителни доказателства“.
Водещият предаването наблюдател на Би Би Си Артьом Кречетников пък отбелязва: „Естествената кончина на Сталин изглежда, извинете за каламбура, напълно естествена. Той не е бил млад, пушел е, пиел е, превръщал е нощта в ден, обичал е мазните и люти храни и не е обичал да се подлага на изследвания и да се лекува“.
Що се отнася до версията, че Сталин е бил отровен от свои съратници, ако се изхожда от принципа „кой има полза?“, то подобен извод се налага. „От друга страна е съмнително в атмосферата на терор някой да посмее дори да си помисли за покушение. Всичко, което се е сервирало на масата на Сталин, е било щателно проверявано, членовете на президиума на ЦК не са достъп до кухнята, а да се довериш по този въпрос на готвачите и охраната е било равносилно на игра със смъртта“, казва журналистът.
Теориите за заговор
Няколко са най-разпространените теории за заговор. Според първата Сталин наистина е умрял във вилата си във Волинское, но това е станало не на 5 март, а на 2 март и то е било крито много строго поради настъпилата борба за власт. На народа пък след това показали тялото не на самия Сталин, а на негов двойник.
Втората теория гласи, че вождът е можело да бъде спасен, но лекарите не са направили това. Точно в средата на същия месец е трябвало да започне да се гледа „делото срещу лекарите“, които били убили верния съратник на Сталин Андрей Жданов. (делото срещу лекарите е заведено по скалъпени обвинения в конспирация за елиминиране на съветското ръководство – бел. Ред.). Смята се, че на 2 март лекарите са пристигнала във Волинское доста късно, а в самата вила не е имало сериозни лекари. Сталин не е имал доверие в лекарите и затова нямал особено желание да си общува с тях.
Според третата версия Сталин е бил отровен от негови съратници, които малко преди това го посетили във вилата. Тук имаме цял набор от всевъзможни заговори. Например в западната преса още в края на 50-те години се появи изявление на Никита Хрушчов, че на 2 март съветските ръководители отишли във вилата след обаждане от разтревожените охранители. Те съобщили, че Сталин от няколко часа не дава признаци на живот, а те не могат да отворят вратата. Във Волинское пристигнали Берия, Хрушчов, Молотов и Маленков. Те отворили вратата и видели лежащия на пода Сталин. По-нататък Хрушчов бил казал, че с вожда останал само Берия, който имал у себе си ампули с отрова. И точно Берия не позволявал да се извикат лекари.
1 500 жертви на блъсканицата на поклонението на Сталин
Ковчегът с тялото на Сталин е бил изложен в Колонната зала в Дома на съюзите в Москва. Да се поклонят е било позволено и на обикновените хора, което се превръща в една голяма трагедия. Властите не са имали голям опит при управлението на големи потоци от хора. На подходите към центъра на града организаторите на погребението избрали много объркан маршрут, като очевидно не са очаквали толкова голям наплив от 2 милиона души.
Властите се опитали да организират ред на опашката, заграждайки улиците с камиони. В резултат обаче настъпила ужасна блъсканица, от която никой не можел да се измъкне. Тези, които били изгубили съзнание, били носени нататък от тълпата, а падналите били стъпкани.
По различни данни тогава са загинали около 1 500 души, макар че точният им брой така и не е установен. Телата на загиналите са били откарани с камиони извън града, където били погребани в братска могила.
Около 1000 почитатели на Йосиф Сталин положиха цветя днес на гроба му до стената на Кремъл, отбелязвайки 60-годишнината от неговата смърт, предаде Асошиейтед прес.
Сталин управлява Съветския съюз от 1924 г. до смъртта си през 1953 г. Комунисти и други хардлайнери му приписват заслугата, че е извел страната до победата през Втората световна война и я е превърнал в ядрена суперсила, а критиците му осъждат неговите репресии.
По оценки на историци в чистките, които достигат връхната си точка през Големия терор в края на 30-те години, са екзекутирани над 800 000 души, а милиони други умират от тежка работа и жестоко отношение в огромната система от лагери за политически затворници ГУЛАГ, масов глад в Украйна и Южна Русия и депортация на етнически малцинства.
Сталин остава популярен и сред хората в родната му Грузия, където прозападният президент Михаил Саакашвили не успя да промени обществените възприятия за него, отбелязва АП.
Грузински комунисти, които се стекоха в родния град на Сталин Гори за днешната годишнина, се надяват, че правителството на Бидзина Иванишвили, чийто блок победи партията на президента на парламентарни избори миналата есен, ще възстанови паметника на Сталин, съборен по заповед на Саакашвили.