Могат ли санкциите да уплашат Русия?

В първите часове след поредната порция икономически санкции срещу Русия заради анексирането на Крим, руската фондова борса и рублата се сринаха, посочва БиБиСи. Две от най-големите рейтингови агенции побързаха да свалят кредитния рейтинг на Русия и дадоха силно песимистични прогнози за икономическия растеж на страната.

Но дали тези санкции наистина работят? Изследване на престижния институт „Питърсън“ показва, че икономическите санкции са частично успешни в едва 1/3 от случаите.

От 174 казуса от Първата световна война насам най-голяма успеваемост (50%) е постигната, когато целта на мерките е сравнително скромна, да речем освобождаване на политически затворник. Когато обаче става въпрос за големи промени, успехът спада до гореспоменатите 30 на сто.

Като конкретен пример за провал, от БиБиСи посочват икономическите рестрикции, наложени от Съединените щати върху Куба през 60-те – ембаргото удря обикновените хора, но няма кой знае какъв ефект върху авторитарния режим.

От друга страна обаче, санкциите срещу Иран в последните години – блокиране на търговски канали за износ на петрол и на парични авоари на властта в чужбина – доведоха иранците на масата за преговори за противоречивата им ядрена програма.

Иранската икономика претърпя сериозни поражения вследствие на рестрикциите. Брутният вътрешен продукт на страната спадна с 6%, а инфлацията достигна ниво от 39%.

За момента санкциите срещу Русия се свеждат до замразяване на банкови сметки в чужбина и забрана за пътувания на хора от най-близкото обкръжение на Владимир Путин. Основният въпрос обаче е дали може да се очаква следващата стъпка – наистина сериозни икономически санкции.

Някои инвеститори не искат да стоят в напрегнато очакване. По последни данни над 60 милиарда долара са напуснали Русия само в първите 3 месеца от 2014-та г., което се равнява на сумата за цялата минала година.

Но трябва да се отбележи и друго – не са редки случаите, в които налагащите санкции всъщност страдат повече от тези, на които са наложени рестрикции.

В иранския случай ембаргото от 2012-та г. доведе до рязък скок в цената на петрола. И европейските рафинерии, които внасят по половин милион барела на ден от Иран, бяха принудени да търсят алтернатива.

Русия е на най-големият енергиен доставчик за цяла Европа и един от трите най-големи производители на петрол в света. Погледнато от този ъгъл съвсем очевидно е защо всички са притеснени от налагане на широкомащабни икономически санкции срещу Москва – ясно е, че руснаците далеч няма да са единствената засегната страна. И е ясно, че няма да са най-пострадалата от ембаргото.

Да, американският президент Барак Обама подписа указ, с който се разрешава налагането на санкции върху отделни сектори на руската икономика. Следващият ход е прилагането на обявените конкретни мерки.

Но дали ще се стигне дотам? Ако да, то Съединените щати и Европейският съюз ще имат една единствена надежда – да попаднат в онези 30%, когато санкциите дават резултат.